Нощта на възкресението

17 - Alphas, demons and breakdown

Събудих се и бях в стаята си в Дома. Спомени от предишната вечер ме заляха и аз се опитах да ги разкарам от себе си моментално. Бяха твърде много.
Първо се появи тревогата за какво по дяволите бе станало със Зини Рей и защо сега не беше тук. Второ от някъде изкочи вината за смъртта на Елена. Трето се появи лицето на Виктор, който сигурно ме мразеше. Четвърто дойде объркването от цялата ситуация след убийството.
Защо по дяволите му беше на Алек да ме гони?
Огледах обстановката около мен, като първо хвърлих поглед към прозореца. Беше светло, което значеше само едно, беше ден. Тревогата отново ме заля, защото не можех да усетя или видя Зини Рей в стаята. Скочих от леглото и започнах да оглеждам цялата стая, търсейки някакви следи къде може да е отишла. Леглото ѝ беше оправено, което ми се стори много странно, защото тя никога не го оправяше. Прегледах тетрадките ѝ и учебниците, защото можеше да е оставила бележка или нещо такова, но те бяха празни, както и моите. Дори дрехите ѝ прегледах, търсейки знак.
Но такъв не намерих преди да ми щракне нещо. Леглото и бе оправено, това значеше, че някоя от сестрите го е оправила след като сме излезли, което значеше само едно. Зини Рей не се бе прибрала. Същото важеше и за Диабло, което накара притеснението ми да се покачи драстично. Знам ли, можеше нещо да им се е случило и щеше да я изцяло моя вина, защото изгубих контрол.
Паника започна да ме обвзема, когато на вратата се почука. Изненадах се и бързо огледах как съм облечена. Носех сивия си суитшър на ' Puma ' и широките ми карирани панталони. Обърках се как съм се озовала в тези дрехи и тръгнах да правя всевъзможни сценарий за това кой, кога и как, но чукането на вратата се усили за това отидох и отворих. Пред мен седеше една жена с бели дрехи и една черна престилка. До себе си имаше метла и кош за пране. Погледнах я объркано и тя също.
- Извинявай ако съм те събудила, Алфа Хейрън, не очаквах да има някой в стаята. - тя ми се извини,а аз я погледнах още по-объркано.
Алфа Хейрън?
- О, знаеш... Как всички ученици и вашите водачи лудват да си търсят партньори за вечерта... - тя започна леко провлачено, а аз зяпнах. За какво говореше тази жена? - Има ли някой в стаята освен теб? - тя ме попита учтиво.
- А...аз...не, не сама съм в стаята. - промърморих, твърде слисана, за да говоря правилно.
- Учудена съм, че твоя принц на бял кон, Алфа Алехандро не е с теб. Доста бързо напусна терена вчера. - тя проговори отново и влезе в стаята, започвайки да мете.
- Принц на бял кон? - попитах, следвайки я.
- Ами да. - тя ми отговори, докато си вършеше работа. - Знаеш, след като уби онова момиче и побягна той моментално хукна след теб, тръгнал да те спасява.
- От какво?
- От тебе си. - тя ми от отговори, обръщайки се към мен със сериозно изражение. - В момента, в който уби момичето всеки знаеше, че си на лов за кръв. Лично аз те наблюдавах как се биеше и знаех, че имаш контрол над това, което правиш. Но не и след убийството, ти се изгуби.
Стоях вцепенена на място, не знаейки какво да отговоря. До някъде го бях разбрала и сама, че луднах след като убих, но не очаквах да е толкова зле. Тя каза, че Алек е тръгнал да ме спасява, но аз си спомням как ме целува. Това спасение ли беше? Не, определено не мисля, че това е спасение, а по-скоро опит да се възползва от състоянието ми. Сега се радвах, че не е до мен, защото щях да му зашия шамар, въпреки че до някъде явно ми бе помогнал.
Тогава се сетих за друго нещо, което тя ми беше казала и се обърнах към нея:
- Спомена нещо за ученици търсещи партньор за вечерта?
Тя ме погледа за секунда и отиде да сгъва дрехите на Зини Рей.
- Да, ловът на елени се отмени,а инстинкта на всеки ученик, независимо от курса, е че ако не ловува, яде или спи, той създава поколение. - тя ми отговори и аз се намръщих.
- Това е ужасно гнусно! Защо изобщо се случва? - попитах с открита погнуса в гласа. - Не вярвам някой да отиде при напълно непознат и да правят секс заради традиция. - протестирах, отказвайки да приема информацията.
- Кой е казал, че ще е с непознат? - тя ми отговори с 'дъх' тон и започна да събира мръсните дрехи в коша за пране.
- Дори и ако е познат, защо? - настоях, незадоволена от отговора и.
- Защото, Алфа Хейрън, ние сме вълци. - тя ми отговори, променяйки очите си в златни. Застанах в позиция за самоотбрана и промених моите, но тя просто отвърна поглед от моя и продължи с работата си.
След като се уверих, че няма да ми се нахвърли се качих на леглото си и взех скечбука си и един молив. Започнах да рисувам без да му мисля много, като в същото време слушах за евентуална атака от страна на жената, дошла да почисти стаята.
Тя явно приключила се насочи към вратата. Проследих движенията и много внимателно. Жената застана на вратата и постави ръка, която бе сгънала в юмрук, на мястото, където беше сърцето и. Погледнах я изненадано, защото това беше знак на уважение, който по принцип се показваше на учителите, Алфа, Луна и Вишата Жрица.
- Поспете още малко Алфа Хейрън, очаква Ви дълго пр...- тя се спря преди да каже повече, от колкото явно трябваше. - Дълга вечер. - тя се поправи и напусна бързо преди да започна да задавам въпроси.
А аз имах и то не само два-три.
Да се каже, че бях объркана беше разбираемо, но чак мисълта за нещо случващо се довечера да изпрати тръпки по вратът ми...ето това бе притеснително. Не знаех от какво беше и защо, но просто имах някакво отвратително предчувствие, че нещо лошо ще се случи, което ще промени някои неща. И то не само за мен.
Прогоних тази мисли от главата си, не желаейки повече информация, защото ставаше твърде много. Паниката водеше до загуба в битка, в моя случай самоконтрол. А аз мразех, когато нямах контрол над себе си.
Отидох до шкафа и изкарах черен анцунг, заедно с чисто черен суитшър със символа на първи курс в десния край. Изкарах и една черна тениска, която имаше надпис " I don't exist to be pushed around. I exist to push the people "* и капки кръв под него.