Нощта на възкресението

15 - Blood Moon ( part 1 )

Часът по Логика в битка свърши доста бързо, също както и остатъка от ноща.
След взирането ми с Виктор не си казахме нищо и така беше до края на ноща. Имаше един неудобен момент, когато бяхме останали само двамата в стаята по Самоконтрол, защото Деймън ме беше изоставил с предтекст, че е уморен, но и тогава двамата не си говорихме / с Виктор/, за което му бях благодарна. Нуждаех се от време да осмисля цялата тази ситуация с брата-близнак по-подробно.
Сега, цяла ден след случките от миналата вечер, бях решила, че ще говоря с Виктор преди да скачам в света на измислянето. До някъде ми харесваше идеята да имам брат, защото винаги съм искала да имам такъв, независимо по-голям, по-малък или близнак, но от друга страна ми беше адски странно. 
В момента се намирах в стаята, която делях със Зини Рей, чакайки я да излезе от банята. Нейната реакция като и казах, че се оказва, че имам брат-близнак беше разбираема. Тя беше меко казано учудена и настояваше да знае повече, но аз и обясних, че аз самата не знаех нещо повече, от което тя сега и решихме да зарежем темата за сега.
Бяхме решили да си починем през деня, когато мислех и някъде към осем вечерта да почнем да се подготвяме за партито по случай Кървавата Луна, за да имаме четири часа за подготовка. Аз лично не възнамерявах да нося някакви специални дрехи, защото, до колкото бях разбрала щях да прекарам почти цяла вечер във вълчата си форма. Дори и ако не беше така пак нямаше да си сменям стила, само заради някакво си парти. Аз рокли и поли никога не носех и нямаше, мразех ги.
Зини Рей излезе от банята, облечена с нейните бежови кънтри панталони, бяла риза и дънкено елече в същия бежов цвят, както панталона. На глава си беше сложила каубойска шапка и можех да видя кама и камшик да висят около колана и. Повдигнах вежди учудено, поемайки видът и с поглед.
- О не ме гледай толкова учудено... - тя промърмори недоволно. - Така се обличаме в Оклахома. - тя добави.
- Да, но...защо? - попитах, оглеждайки я отново.
- Какво защо? - тя попита леко обидено и аз осъзнах тъпото си държание.
- Не,не не в този смисъл. Защо ще се обличаш така сега? - попитах по-ясно и нейните устни оформиха едно 'о'.
- Ами...може да се трансформирам и...искам да се чувствам като у дома. - тя измънка под носа си.
Трябваше ми момент да осмисля думите ѝ. Сетих се какво ми беше казал Деймън за Кървавата Луна и скочих.
- Ти си Предопределена? - попитах, повишавайки гласът си. Тя постави пръст на устните си в знак да намаля децибелите, но аз бях твърде развълнувана, за да го направя. - За какво? - попитах в все още повишен тон и тя сложи ръка на устата ми.
- За Бета, окей? - тя каза бързо, а моите очи се разшириха от изненада. - Сега може ли да спреш да викаш? Не искам целия Дом да разбира.
Кимнах и неспособна да отговоря с думи, защото ръката и все още беше върху устата ми.
- Сега ще махна ръката си и ти няма да крещиш. - тя започна да говори бавно, сякаш укоряваше някакъв див звяр.
Засмях се умствено на иронията, защото аз наистина бях такъв. С единствената разлика, че аз знаех какво се случва около мен.
Зини Рей махна ръката си бавно от лицето ми и аз реших да я поизплаша. В момента, в който тя го направи аз промених очите си във вълчите ми и тя ахна. Диабло дойде до мен за по-малко от секунда и аз избухнах в смях. Зини Рей беше пребледняла.
- Хейрън! - тя ми се скара, взимайки възглавница и, замервайки ме по лицето. Почнах да се смея по-силно. Зини Рей ме гледаше тъпо през цялото време, докато не се успокоих.
- Ха-ха, много смешно. - тя промърмори под носа си и ми показа среден пръст. Изненадах се и ѝ го върнах, обръщайки се към шкафа си. От там изкарах едни черни накъсани дънки и черна тениска на една метъл група наречена Скилет /Skillet/ и подминах приятелката си, влизайки в банята да се преоблека.
След малко излязох от банята и погледнах към отегчената фигура на Зини Рей, която се бе излегнала на леглото си. Аз се покатерих на моето легло и погледнах към приятелката си:
- И сега...какво? - попитах я леко неловко.
- Ами... Имаме още три часа, за това предлагам да ти сложим грим? - тя ми предложи, а аз веднага сбръчках веждите си.
- Аз мразя гримове. - казах спокойно. Това видимо учуди Зини Рей.
- Защо? - тя ме попита и аз започнах да изреждам лист с неща защо аз мразя гримовете.
И така прекарахме два часа, докато съквартирантката ми не реши, че ще отиде да си сложи очна линия и сенки, защото искала много светло сините и очи да изпъкват. Или нещо от този сорт каза.
Чаках я половин час, лежейки върху леглото си и, гледайки тавана, докато галех Диабло, които се бе уморил. Той ми каза, че цял ден се е опитвал да се свърже с медицинските кучета да ги попита за Данте. Чувствах се гузно, че го карах да прави това, но той все ме уверяваше, че това му е работата и всичко е наред. Не му вярвах, по начина, по които тялото му се бе отпуснало в скута ми си личеше, че е капнал.
- Диабло, няма да идваш с мен. - казах му сериозно и той ме погледна с уморените си очи, в които се четеше изненада.
¥ Но Господарке, трябва да присъствам! Част от традицията е. ¥ Той протестира в главата ми.
- Традиция или не, ти си уморен. Виждам го, така че бе се опитвай да го криеш. Оставаш тук. - настоях, използвайки малко от своя "Алфа-глас", които научих, че притежавам тази изминала седмица.
¥ Господарке, забранено е за Духовните пазачи да не присъстват на боевете. ¥ Кучето ми настоя също, използвайки от собствения си Алфа-глас.
Като мой Духовен водач, Диабло беше роден да бъде Алфа куче. Ние двамата формирахме силна връзка и контрола над останалите ни се отдаваше. Само с показване на зъбите си Диабло бе способен да подчини всеки друг духовен водач ако пожелаеше.
- Диабло казах, че оставаш тук. - изправих се и му изръмжах, използвайки повече Алфа-глас от преди.
Той присви ушите си назад и изкимтя.
¥ Да, Господарке ¥ Той каза с подчинение в гласа си.
- Добре. - кимах и седнах пак, слагайки муцуната му в скута ми.
Той облиза ръката ми аз започнах да го галя по главата леко и да го чеша зад ушите. На него му личеше, че му е приятно.
Зини Рей благоволи да излезе от стаята и след като се увери, че вратата ни е заключена ние се насочихме към мазето. По пътя си говорихме за разни безинтересни неща, като тя не забрави да ми напомни, че имаме тест по Испански другия четвъртък и също да вземем Ел Електриков, Деймиън, Филип и Виктор от мъжкото крило. При мисълта за новооткрития ми брат ми се прищя да изчакам Зини Рей направо на партито, но тя настоя да дойда, казвайки ми, че и без това ще трябва да си поговоря с него. Примирих се, решена, че разговора за отношенията ни един към друг трябва да се изнасят днес. При мисълта за отношения се сетих и за случките с Алек и Дрек, с тях също трябваше да се изяснявам, но всичко с времето си.
Преминахме мазето и излязохме на чист въздух. Вдишах дълбоко, наслаждавайки се на приятния аромат на гората. Лекия топъл бриз развя леко къдравата ми коса, карайки ме да се почувствам още по-добре. Обстановката беше спокойна, като изключим чалгата, която вече можех да чуя от задния двор на Дома. Цялата гора бе затихнала сякаш, очаквайки нещо. И аз много добре знаех какво бе това нещо. Лова на елени. Деймиън ми бе обяснил по-подробно какво представлява и защо е толкова важен за всички.
Нуждаех се от един поглед към обагрената в червено луна, за да променя очите си и порива да се трансформирам се появи. Зини Рей застина до мен, лек страх покриващ бледото и лице. Поклатих главата си в знак, че всичко е наред и, че ще се държа, докато му дойде времето. До някъде не желаех да се трансформирам заради болката, но ако не по желание, то луната сама щеше да ме трансформира рано или късно, така че бе неизбежно. Приятелката ми видимо се успокои, разбрала, че няма да се трансформирам все още и продължихме пътя си към мъжкото крило.
След малко вървене стигахме вратата и влязохме без много да му мислим, насочвайки се към голямото стълбище. Спомени от последното ми идване тук, когато Алек ми помогна да се успокоя, нахлуха като нежелани гости в главата ми, припомняйки ми начина, по които ме докосваше и колко приятно се чувствах при това. Бързо ги избутах в едно от най-тъмните ъгълчета на моето съзнание, забравяйки ги с пръст и, изравнявайки тази пръст с танк.
Не осъзнах кога бяхме пристигнали пред една врата, която много приличаше на нашата със Зини Рей, с единствената разлика, че тази врата имаше таблетка с номер "240" красиво написан там, а на нашата стая беше "34".  Зини Рей почука на вратата и някой отговори с "Влез". Така и направихме и срещахме един изненадан Филип, без тениска, и един ухилен до уши Ел Електриков. Зини Рей изписка леко и покри очите си с ръка, но моя преверзен мозък действа по-бавно и си позволих да огледам тялото на Филип за няколко секунди, преди да отклоня погледа си. Не беше много трениран и плочките му не изпъкваха толкова, но си личеше, че има часове в салона на Дома.
- Готови ли сте? - попитах с ръка покриваща очите ми.
- Нека Филип си облече тениската и сме готови. - отговори ми Ел Електриков, като в гласът му се четеше забава.
- Глупак! - със супер-слуха си чух Филип да казва на Електриков като си спечели лек смях от негова страна. Напуши ме леко на смях поради незнайна причина, но се сдържах.
- Готови сме. - обяви Електриков след може би две минути пълно мълчание.
- Сигурни ли сте? - попитах леко закачливо, скръствайки ръце пред гърдите си, но държейки очите си затворени.
- Напълно. - отговори Филип със сигурен глас за това отворих очите си.
Този път те наистина бяха готови.
Ел Електриков носеше светло-синя риза с логото на втори курс в единия ъгъл, заедно с тъмно-сини накъсани дънки и черни кецове. Бялата си коса бе разрошил небрежно, а на едното си ухо имаше два пиърсинга. Филип от друга страна носеше бяла тениска с череп и символа на втори курс върху нея, и син свободен анцунг, който мързеливо висеше около него, за обувки бе избрал бели кецове с някакъв надпис на тях. Личеше си, че бе сложил гел на тъмнокафявата си коса, но не прекалено много. От двамата се носеше аромат на мъжки одеколон и парфюм.
- Да отидем да вземем Деймън, Рик и Виктор, защото със сигурност ще закъснеем ако се помотаем още малко. - каза Филип, припирайки ни да вървим.
- Ти си господин 'бях без тениска до преди малко' - казах му, завъртайки очите си уж раздразнено, но само се закачах.
- Ха-ха, много смешно, направо умирам от смях. - той каза, имитирайки ме и аз му се изплезих по детински. Той направи същото.
- Хайде деца, стига сте си играли и да тръгваме наистина. - обади се Зини Рей и Филип ми хвърли поглед казващ ' казах ти '. Нацупих се като малко дете и той ми се засмя. Ударих го по ръката и излязох от стаята.
- Идвате ли? - провикнах се към приятелите си, и Филип, като започнах да вървя.
Но естествено, че Хейрън трябва да се блъсне в някой, ако тя не го направи, то кой друг?
- Здравей и на теб. - каза момчето, в което се бях блъснала и веднага разпознах гласа, а много скоро и аромата.
- Алек? - казах аз, но по-скоро прозвуча като въпрос.
- Същия. - той кимна, сякаш нарочно потвърждавайки, че е той.
- Ти пък от къде се взе? - попитах още по-объркано.
- Добруджа? - той ми отговори също като въпрос.
- Добруджа значи, хъх? - попитах, повдигайки едната си вежда.
- Да, имах мисия. - той каза, като забави изказването си при думата 'мисия'.
- Мисия значи, а? И за какво точно е била, ако не е тайна? - попитах, побутвайки го по рамото игриво, но бързо махнах ръката си от там.
Защо го побурвам, по дяволите?
- Тайна е. - той ми се усмихна подло, но усмивката му изчезна като погледна зад мен.
Обърнах се, объркано и видях как приятелите ми, и Филип, ме гледат с ококорени очи. Моето объркване се усили и се обърнах към Алек, който сега бе с няколко крачки по-назад от мен.
- Ще се видим на боевете. - той ми намигна фалшиво и влезе в стаята от мое ляво. Това обясняваше защо е бил тук.
Обърнах се към останалите отново, които не бяха помръднали от местата си.
- Какво? - попитах, вървейки до тях.
- Никога не бях виждал Алек да се усмихва толкова искрено. - каза Ел Електриков с все още шокирано изражение.
- Никога не бях виждал Алек да се усмихва като цяло. Той е почти през цялото време намръщен. - добави Филип в същия този шокиран тон.
Махнах с ръка в знак, че не ме интересува, въпреки странното приятно чувство в стомаха ми. Искаше ми се да си ударя стомаха, за да изчезне. Дразнеше ме.
След може би час най-накрая бяхме цялата група, и Филип, на партито. С Виктор не си бяхме казали нищо през целия път от мъжкото крило до стадиона и това ме устройваше за сега. Още в момента, с който ние излязохме очите на почти всички ни се промениха. Изключения, разбира се, правеха Зини Рей, Деймън и Рик. Очите на Филип бяха отровно-зелени, както ги бе описал Ел Електриков, а неговите бяха искрящо златни, като тези на Алфа в нормалната му форма. Очите на Виктор, за изненада на всички бяха синьо, като моето, и едно неоново зелено, което е леко светеше. Очите на Пида и Улфа бяха златни като тези на Ел Електриков, а на Вироглава бяха сини, защото тя каза, че е убивала веднъж при самозащита. Никой не направи коментар при признанието ѝ.
Музиката кънтеше около нас, танцуващи ученици с промени очи и изострени инстинкти клатушкаха телата си в ритъма на ѝ. Някой само се клатеха, други се фукаха със странни и сложи движения, явно научили от предишния си живот, а трети, по-голямата част момичета, открито флиртуваха, кълчейки телата си, за да показват ' сексапил '. Картонени чаши бяха навсякъде около пода и в ръцете на учениците. Алкохол. На масата с напитки имаше всякакъв тип. Коктейли също имаше и бях сигурна, че една трета от хората тук бяха сериозно напити.
На масата, до която стоях, имаше едно огромно наргиле, което някой вече беше свършил. Надявах се да им дават още, защото ако не цигари, то наргиле исках да пуша. Не ме гледайте така, аз не съм редовен пушач или нещо такова, просто на по-ранни години ходих да пуша с една група глупаци.
- Хейрън, ела да танцуваме! - Зини Рей се привикна, опитвайки се да надвика музиката.
Обмислих идеята да потанцувам, но ми се стори гнусно да блъскам тялото си във всички, докато се опитам да направя нещо. Да, ходила съм на танци и знам как се танцува и то определено не беше по този начин.
- Не мерси. - отговорих и, надвиквайки музиката лесно.
- О, хайде де! - тя протестира и долових как гласът и бе станал леко по-лежевен и бавен.
- Зини Рей, колко пи? - попитах я, отивайки до нея да я огледам. Да, очите и бяха леко почервенели и си личеше, че леко трепереше.
- Около пет, шест... - тя каза провлачено, клатейки главата си.
- Пет, шест какво? - попитах я леко ядосано.
Въобще не бяхме тук да се напива, но ето я тук. Напила се и по начина, по който се държеше можех спокойно да кажа, че още малко и ще припадне.
- Ъъъ, Лос Анджелис? - тя каза леко объркано.
- Изпила си шест коктейла Лос Анджелис? - попитах я учудено. Не беше толкова зле, но явно приятелката ми не държеше да алкохол.
- И една бутилка водка... - тя добави. Поправка, тя държи на алкохол.
- Какво мисли Рик за това? - попитах я този път ядосано.
- О, ами и той пи, даже две бутилки изпи и не ми даде. - тя ми се оплака жално, а аз исках да и ударя шамар.
- И какво правим ако тръгнеш да се преобразяваш, Зини Рей? - попитах я ядно. - Помниш при мен как беше. Аз в съзнание едва се държаха да не падна, а ти пияна как ще се оправиш? - попитах я вече напълно бясна, знаеща, че вълчите ми очи светеха, защото усещах паренето. - Знаеш какво става ако паднеш по време на трансформация, нали? - попитах я, усещайки как ноктите ми се удължават. В кървясалите ѝ очите проблясва разбиране. - Знаеш! - измръмжах и музиката спря. - Стои тук и не мърдай. - заповядах с пълен Алфа-тон и тя нямаше друг избор освен да изпълнява.
Тълпа се бе насъбрала около нас, обградила ни в кръг, наблюдаваща с любопитни очи, но в някои се четеше и страх.
- Какво ме зяпате? - попитах в пълен гняв, знаейки, че зъбите ми бяха пораснали и бях на ръба от трансформация.
Поправих си път през тях, разбутвайки ги и, започвайки да тичам, опитвайки се да контролирам вълка, който се опитваше да излезе наяве. Спрях се дишайки тежко, наблюдавайки как ноктите ми ставаха все по-големи и по-големи. Не можех да се контролирам, знаех че щях да се превърна. Дупката в гърдите ми започна да се заформя и започнах да усещам порива да убивам да се усилва в мен, нямаше връщане назад.
Бях се убедила, че ще се превърна, но ръка на рамото ми се спря изведнъж. Обърнах се и очите ми се разшириха от изненада. За миг направих гнева си и всичко останало, защото пред мен стоеше някой, който не очаквах.
- Виктор?