Нощта на възкресението

Пролог

Тишината в стаята ,в която се намирах бавно ме разяждаше от вътре.

Бях не село и гледах през прозореца към мрачната,покрита с тайни гора.
Мрака прикриваше идеално дивия свят ,което до някъде ме караше да настръхвам. Мразех тъмнината ,което бе много добре известно на родителите ми.
Оглеждайки се зорко ,усетила чуждото присъствие се завъртях и мигновенно повалих сестра си на земята.
Плача и огласи помещението ,което накара мама и татко да се събудят.
- Защо си все още будна? - попита ме тате с видима изненада в гласа.
- И защо сестра ти плаче? - попита мама с ядосана нотка в гласа.
С въздишка се изправих и напуснах стаята ,излизайки на терасата.
Дочух как мама и татко обсъждат какво да правят с мен и въздишах. Знаех ,че съм им излишна тежест още в мига ,в които се появи сестра ми ,ала не виждах какво толкова им пречех.
Просто си живеех живота. Често не си бях вкъщи ,прибирах се късно вечер ,почти никога не ходех с тях на почивки и не им се пречках. Единственото време ,което реално прекарвах с тях бе ,когато си отивахме на село ,за да видим баба и дядо.
Близкия храст в гората се размърда. Напрегнах зрението си ,опитвайки се да разпозная силуета ,които излезе от там.

Беше вълче. Малко ,сладко кутре. Прилив на облекчение и на любопитство ме обляха едновременно.
Започнах да се чудя какво по дяволите, правеше това пале там,но знаех ,че не биваше да излизам.
Накрая любопитството ми надделя и ,за да не ме види никой скочих от терасата.
Приземих се на тръмплина като леко се ужулих на грапавата материя ,което ме накара да издам тих стон от болка.
Но това не ме спря ,любопитството ми бе твърде голямо ,за да се откажа толкова лесно.
Минах тихомълком покрай кучешката колибка на моя пес-Роко ,и когато той ме усети му направих знак да мълчи.
Ала той не ме послуша и започна да лае радостно,което предизвика един крясък от къщата :
- МЛЪКВАЙ,ПСЕ ТАКОВА!
Роко тъжен влезе в колибката си и на мен ми стана тъжно ,за това изкарах от сандъка едно кокалче и му го хвърлих. Той лакомо загриза от него.
Оставих го и след малко достигнах оградата ,която пречеше на Роко ако се скъса от синджира да избяга.
Започнах да се катеря като маймуна по нея ,понеже нямах ключ за вратата ,която освен с ключ се отключваше и си парола ,която също бях забравила.
Не след дълго вече се намирах пред къщата.
С всички сили хукнах към гората в търсене на малкото вълче.
Търсих го ,търсих ,ала следа от него нямаше .
С въздишка тръгнах по обратния път до дома ,когато една лека кихавица ме спря.
Точно така ,малкото животинче седеше пред мен и ме гледаше с любопитство.
- Здравей малко, приятелче.- поздравих го ведро и клекнах пред него. - Какво те води насам? - зададох въпроса си без да очаквам отговор.
- Ноща на възкресението на великия господар наближава,пази се Хейрън МакДаръл той не щади. - каза то с детско гласче ,а после изчезна.
Останах объркана ,но сметнах това за сън и започнах да се прибирам.