Нощта на възкресението

10. - So we're going to fight? Okay...

Седях в тишина може би вече час. Алфа все още бе бе помръднал ,което ме притесняваше.
Бях спряла опитите си да се свържа с него ,след вероятно дест минути безсмислени опити, за това сега лежах на пода ,във вълчата си форма ,Зеро до мен ,седейки изправено. Изведнъж ,сякаш от никъде Алфа се размърда. Моментално се изправих на вълчите си лапи и наведох глава в знак на подчинение ,но той не ме отрази. Вместо това ме подмина и излезе от стаята бавно , изненадана ,реших да го последвам.
Започнахме да вървим по коридора ,по който бях дошла и продължихме ,от където Данте не искаше да ходи. Той сега беше тих ,но усещах напрежението му. Алфа зави надясно и започнахме да вървим по непознати за мен коридори. Те бяха доста по-тъмни от другите и някак си по-старинни. Стените бяха от чист камък и по тях нямаше надписи и картини ,таванът ,вместо от цветни кристали беше покрит с много тъмен камък. От вратите ,които подминавахме се чуваха нечовешки звуци или гробна тишина ,не можех да реша кое беше по-плашещо. Пред някой от вратите имаше ръждясали масички ,върху които имаше спринцовки или епроведки ,от които се носеше отвратителна миризма. Нещо смесено между повръщано ,кръв и коняк. Вълчия ми нос се побъркваше ,защото от всяка врата се носеше различна миризма ,като изключим тази от епроведките. Иглите ме плашеха доста , за това бях почти напълно притисната до Диабло ,който ,изглежда не му пречеше. Той не изглеждаше изплашен ,а по-скоро на щрек , усилваше се постоянно и от време-на-време подушваше въздуха. Гърбът на Алфа не разкриваше никакво притеснение ,той просто продължаваше да си върви.
Скоро той се спря пред една врата ,под която се виждаше зелена светлина. Настръхнах и подуших въздуха.
" Черна магия! " Данте изсъска в главата ми и моментално се опита да завземе контрол над тялото ми.
Аз не му го позволих , любопитството ми беше твърде голямо ,за да се отдръпна сега. Погледнах към Алфа в очакване ,но той просто гледаше вратата. След малко някакъв човек в костюм на лабораторен химик като от филмите отвори вратата. Цялото му тяло беше покрито с костюма и не можех да разбера дори какъв беше пола или вида на това същество. Пробвах да подуша ,но върху тялото на  съществото имаше твърде много миризми на химикали и беше трудно да се каже.
То се приближи към нас бавно като костюма му издаде гаден съскащ звук. Моментално отстъпих назад ,а когато погледът ми видя спринцовката в ръката му направих още няколко стъпки назад и подвих опашката си. То ме погледна и се насочи към мен ,започнах да отстъпвам назад бавно и погледнах към Алфа. Неговите златни очи бяха насочени към нас ,но той не направи някакъв опит да спре съществото. Диабло изкочи пред мен, ръмжейки  ожесточено към нещото. То се спря и погледна към огромното ми куче после към мен и пусна спирнцовката на земята. Чу се чупене на стъкло и течността докосна лапата на Зеро. Той изкимтя и я дръпна моментално. Течността бе изгорила леко лапата му и бе накарала един от ноктите му да падне  ,но на негово място излезе един по-голям ,и по остър.
" Диабло.. добре ли си? " Потърсих го с мисълта си.
¥ Добре съм , Господарке.  Лапата ми леко пари ,но е нищо спрямо ако ,Ви бяха наранили. ¥ отговори ми той и издаде леко скимтене.
Отидох до него ,за миг забравила съществото в костюма пред нас и огледах лапата му. Инстинкт се обади в мен и докоснах лапата му с моята , изгореното започна да се лекува.
- Изумително... - обади се съществото. По леко затъпения му глас от костюма можех да предположа ,че бе жена.
Погледнах отново към нея ,но тя вече не гледаше към мен ,а към Алфа.
- Виксен! - тя започна с ядосан тон. - Защо не ми каза ,че в Дома имаме демон-вълк левъл трети с куче от три смески и силата да лекува тези ,за които го е грижа ? - тя го попита все така ядосано и погледна към мен ,е по-скоро лапата ми. - И пентаграма за сила! - тя ахна и махна маската си моментално.
Оказах се права ,беше жена ,приличаща да е в ранните тридесет години ,с руса коса и ,до колкото можех да видя ,красиви светло-кафяви очи.
Жената се приближи към мен ,а аз ,събрала себе си , знаейки ,че вече няма инжекция , изръмжах мощно и настръхнах като котка. Зеро направи същото. Тя ,явно осъзнала се ,отстъпи назад. Алфа дойде до нея и ме погледна ,после нея.
- Трябваше да и биеш елексира ,когато беше в теб ,сега няма да те пусне и посмъртно до себе си. - той каза с неутрален тон ,но явно не искаше да го казва на глас ,защото бързо погледна към мен. Аз ,от своя страна ,бях страшно объркана ,но вече обмислях най-добрия начин да избягам от тук.
- Как да и бия елексира бе , глупак! - тя му красна и го зашлеви по бузата. Удъра беше толкова силен ,че озвучи целия коридор и крясъците от стаите около нас замлъкнаха. - Та тя е такова изключение...такъв екземпляр ,а ти искаш да  блокираш трансформацията и! - още един удар. - Глупак. - още един. - Глупак! - и още един. На четвъртия път той спря ръката и ,приближи я до себе си и устните му се стовариха върху нейните.
Стоях в пълен шок , наблюдавайки ги. Исках да бягам ,но лапите ми отказваха да помръднат. Мозъкът ми и Данте откачаха и ми крещяха да бягам ,но не можех. Диабло ,изглежда беше в същата ситуация ,защото и той не можеше да помръдне.
След сигурно пет минути цуни-гуни жената се отдръпна от Алфа и погледа в наша посока. На устните и се бе извила усмивка.
- Какво? Не сте виждали две сродни души да се целуват, след като се карат? - тя попита с лек смях ,и бях сигурна ,че ченето ми беше ударило пода.
Всичко се случваше твърде бързо. Мозъкът ми не можеше да свърже картинката. Данте беше тих отново.
Опитах да осмисля ситуацията.
Значи ,Алфа ме доведе тук ,за да може жена му ,да ми бие инжекция ,която да ме спре от трансформиране във вълк ,после жена му го наби ,защото това е тъпо ,след това се целуваха и сега ме зяпаха. Пропуснах ли нещо?
След минута мълчание Алфа проговори:
- Хейрън ,това е Еликсо ,моята сродна душа и съпруга. Никрис я прати да ме контролира и прави по-добър Алфа. Тя е твоята Луна ,покажи и нужното уважение.
Погледнах го ,после към Еликсо и наведох главата си леко несигурно. Диабло изръмжа недоволно ,но го ударих с опашката си и той последва примера ми.
- И ,моля те ,та тя е много по-силна от нас двамата взети заедно! Не е нужно да ми се кланя. - протестира жената и ни направи знак да се изправим.
- Трябва да си научи мястото в Дома ,вечерта на пълнолунието избяга от братята Крус и те не успяха да я заключат в специалното помещение ,което създадохме ,за да не нарани някой. - изръмжа Алфа недоволно. 
Еликсо ме огледа от горе до долу отново ,стана ми малко неудобно ,че ме оглежда ,затова обърнах главата си на другата страна.
- Отивай в час ,Хейрън. Аз ще се оправя с Виксен. - тя ми каза ,а аз само това и чаках.
Обърнах се и започнах бавно ,бавно да се отдалечавам , подготвяйки вълчите си мускули за спринт като завия на ъгъла. Разбира се ,не можех да се размина без да ме спрат:
- След часовете ме чакай на арената ,наказанието ти ще се състои там. Имаш Самоконтрол на двора в момента.
Метнах с опашка в знак ,че съм разбрала ,не показвайки надигащото се в мен притеснение. Щом Дрек го наказаха да стои без храна и вода в дупка дълбоко в недрата на земята и после да го жигосват...какво оставаше за мен?
В момента ,в който видях светлината от нормалните коридори и се уверих, че никой освен Диабло не гледа хукнах със скоростта на вятъра към изхода на сградата. Скоро се озовах на двора и група очи ме загледаха. Видях Улфа и Пида сред тях и бавно се насочих към тях.
- Госпожице Хейрън , най-сетне решихте да се присъедините при нас.- каза мъжът ,застанал най-отпред ,на който не бях обърнала внимание.
Той беше със сива коса и светлосини очи ,пред които имаше черни очила ,фигурата му беше слаба ,но подържана. Носеше черна риза по тялото и тъмносини дънки. Лицето му бе издължено ,а вратът леко дълъг , разкриващ плашешто голям белег от нокти на някакво животно. Можех да кажа ,че бе голямо ,защото раната е била дълбока.
Кимнах на учителя и върнах нормалната си форма. Седнах на земята по турски ,както бяха седнали и другите ,и насочих погледа си напред.
Диабло легна до мен ,което привлече няколко погледа ,които игнорирах.
- Самоконтрол...какво значи да имаш самоконтрол? - попита учителя и моментално някакво момиче пред мен вдига ръка. - Надежда ,ти си.
Момичето се изправи. Беше ниска с розов чорапогащник и къса светлорозова пола ,отгоре носеше къса бяла тениска и отгоре дънкено елече в същия цвят като полата ,носеше бели кецове. От гърба и мога да кажа ,че бе с светло-кафява коса.
- Да можеш да контролираш вълка си ,господин Стоянов. - тя отговори с уверен и леко писклив тон. Вече не я харесвах.
- И не само. - той я поправи и се обърна към нас отново. - Други?
Настана гробна тишина ,докато едно момче със синя коса и светлокафяви очи и трапчинки,седящо от другата ми стана не вдигна ръка.
- Филип? - учителя го подкани.
Името ми се стори познато и след секунда се сетих ,че Филип бе името на съквартиранта на Ел Електриков. Преобразилия се на пълнолунието. Погледнах към него с нескрит интерес. Алек беше споменал нещо за Гама ,а в Teen Wolf фенфикшъните ,който бях чела в Wattpad ,знаех че Гамата беше нещо като съветник на Алфата.
Филип се изправи и пое въздух , затваряйки очите си ,след като ги отвори ,те не бяха светлокафяви ,а отровно зелени.
- Самоконтрол се постига с много упражнения ,трябва да си много спокоен ,за да успееш да се контролираш от първия път трябва да си много спокоен човек и да осмисляш ситуацията преди да реагираш винаги. - той започна и взе да се разхожда около нас като учител. А що се говори до нашия, той просто си седеше и го гледаше спокойно. - Самоконтрол означава да бъдеш способен да контролираш гнева си главно ,ти не можеш да го постигнеш ако бъдеш твърде импулсивен. Някой го постигат с дълга медитация ,други се контролират ,когато получават повече контрол ,предимно Алфа-избраните. - след тези думи ,той се върна до мен и си седна.
Очите му си върнаха нормалния цвят и той изруга под носа си нещо. Стори ми се ,че псува някакъв си Ерикс ,но мисля ,че ми се е сторило. Не беше възможно и той ,като мен ,да притежава демон.
- Много изчерпателен отговор. Благодаря ти. - учителя му кимна одобрително. - Сега нека продължим с...
И преподаде остатъка от часа си, който аз прекарах в разговори с Пида и Улфа ,те ми разказаха за партито миналата вечер ,когато бях с Алек и ми се ' подиграваха ' в добрия смисъл на думата ,колко сладки сме били. Което до някъде ме ядоса ,но от друга страна знаех ,че само се шегуваха.
В часа също говорих и с Елена ,като и се извиних ,че бяхме забравили ,че трябва да е с нас като ходим при Алфа. Тя ми каза, че не е нещо голямо и, че щом Алфа не я е търсил всичко било наред. Харесваше ми безгрижния и характер.
Друга мисъл ,която отказваше да напусне умът ми беше за този Филип. Нещо ми подсказваше ,че той не бе обикновен върколак ,вярно ,че явно е избран да бъде Гама ,но имаше нещо друго.  Просто не можех да измисля какво е.  
Данте не говореше с мен ,въпреки че можех да го почувствам в главата си . Беше странно ,някак си бях свикнала все да мрънка.
"Ооо ,колко трогателно. Липсвам ли ти?" Той попита с префърцунен глас.
" Ни най-малко ,демоне." Мислено му се усмихнах аз. " Просто си необичайно тих. "
"Липсвам ти!" Той се засмя и аз поклатих главата си в отрицание с лека усмивка.
Видях една доста разтревожена  Зини Рей ,стояща пред вратата пред някакъв кабинет. Още не знаех много добре стаите ,защото някак си все се озовавах из гората ,а не в Дома. Приближих се към нея бавно ,но тя не ме забеляза ,докато не застанах пред носа си , буквално. Не беше много по-ниска от мен ,но си имаше видима разлика.
- Хей Зини...- започнах да казвам ,но нейните ръце ме обгърнаха и стиснаха толкова силно ,че направо изкара въздуха от дробовете ми. Познато. -и...аз...се радвам...да те видя...- казах , опитвайки да си поема нормален дъх.
- Света Богиньо , Хейрън! Къде изчезна? - попита тя след като ме пусна. - Да изчезваш така! - тя ми се скара ,а аз извъртях очите си.
- Не знаеш какво изпускаш като висиш само в Дома. - казах ,спомняйки си взимащите дъх гледки ,и тези ,който те караха да трепериш. Като труповете на малки дечица...
Зашлевих си мислен шамар моментално. Няма да мисля за такива неща.
- Спазвам правилата. - тя ме поправи ,а аз се засмях леко. Спечелих си един поглед през присвити очи ,но после и двете избухнахме в смях.
- Хм ,дамите имат забава без мен? Е това е вече разочарование. - каза глас и като се обърнах пред нас стоеше Рик Наит с голяма усмивка на устните си.
- Хей Рик. - Зини Рей го поздрави и той отиде до нея ,давайки и прегръдка и после , премесвайки ръката си около кръста и.
- Здрасти. - казах леко неудобно.
Рик ме погледна леко нервно ,но ми се усмихна.
- Как сте? - той ни попита.
- Добре. - и двете отговорихме в един глас и после се засмяхме. След шока от ранната вечер  мисля ,че време с приятелите от Дома ми се отразяваше добре.
- Имаме Латински ,заедно сега. - Рик ни каза ,Зини Рей изглеждаше сякаш ще се пръсне от радост. Със сигурност щяхме да си поговорим с нея за Рик.
***
Остатъка от ноща прекарах в шляене из коридорите на Дома ,търсейки кабинети за часовете ,и когато ги намерех ги карах без много интерес. Единствения предмет ,който привлече вниманието ми беше История на Върколаците ,където взимаме материала за войната с Войните на Смъртта. Те били толкова силни ,че избили всеки изпречил се на пътя им без да им мигне окото. Притежавали силата на най-великия от всички демони ,Кесар ,зъл демон ,с чисто черен вълк и чисто червени очи без зеници. С много тъмночервени символи ,пентаграми ,по цялото му тяло ,остри като бръснач нокти и издължени зъби. По време на часа ,Данте се бе напрегнал при споменаването на Кесар поради някаква причина ,можех да го усетя ,но не исках да се карам с него , знаейки ,че ще ми каже ако иска. Също бях пратила Диабло в стаята да си почине ,той протестира ,но успях да го убедя...или по-скоро наредя да се прибере.
Сега се насочвах към залата ,където попринцип карахме физическо ,бях нерва честно да си призная. Никога ,ама никога ,след четиринадесетият си рожден ден не се бях чувствала нервна. Е , естествено ,от както съм тук се случва често ,защото съм нова. Скоро всичко ще се промени и ще заема позицията си... На Алфа.
Спрях се точно пред вратата ,най-вероятно , очаквайки гневен Алфа да ме разпъне на кръст ,или да ме жигосва с желязно тавро ,о или ще ме заключи за вериги от желязо. Да...това ще боли...
"Спри да мислиш за това и вече влизай!" Данте ми изръмжа раздразнено.
Поех си дълбоко въздух и влязох в помещението. Това ,което ме посрещна беше неочаквано.
Алфа ,без тениска, пред мен. Той седеше гордо изправен ,а което очите ми срещнаха неговите той се усмихна леко ехидно. Целите му гърди бяха покрити с черно и синьо мастило, овъртяно и образуващо различни фигури ,като изпъкващи бяха тези на луни ,вълци и някакви надписи. Освен , татуировки и символи ,гърдите му бяха покрити и с белези ,много белези ,но на него му ходеха. Те му придаваха повече Алфа Аура ,независимо ,че можеше да се усети дори ако той беше с дрехи.  Няма да излъжа ако кажа ,че не беше атрактивен , но не и моя тип ,а и беше твърде стар.
- Хейрън...не мислех ,че ще дойдеш. той ме приветства на ринга и аз се приближих с високо вдигната главата ,докато вътрешно се изяждах жива.  - Време ме за наказание. - той се усмихна леко зловещо. Но после усмивката му помръкна. - Но ти ще решиш колко лошо ще е.
- Какво имате в...- бях прекъснаха от вдигане на пръст да запазя тишина. Изпълних.
- Ще се бием. Ако спечеля, ще те затворим в Изолатора за седмица, или ще те източваме до краен предел в продължение на седмица, чрез машина, за да не правиш глупости. За да бъдеш твърде изморена. И ще те ухапя по рамената , оставяйки вечно запомнящ се белег за твоята загуба. - той проговори ледено ,а мен тръпки ме побиха. И също се ядосах.
- А какво правим ако аз бия? - попитах , ръмжейки ,забравила всичките  си маниери.
- Няма да има наказание. - той ми отговори като промени златните си очи в червени.
Кимнах. Беше често.
Озъбих се на Алфа и планирах да пусна Данте да се забавлява ,но гласът му ме спря:
- Не можеш да използваш демона си в битката.
Спрях се и го погледнах учудено.
- Ако използваш демон няма да е честно спрямо мен.
В момента ,в който думите на Алфа излязоха от устата му аз се засмях звучно, но бързо се окопитих.
- С цялото си уважение Алфа ,но ,Вие сър, сте трениран войн на Никрис, а аз съм първокурсник. Мислите ли,че това е чесна битка? - попитах го преди да се спра.
Но той се замисли и сякаш проведе разговор с някой след това се обърна към мен отново:
- Използвай демона само за стратегия в битката ,искам да тествам силите ти без него.
Кимнах и се трансформирах. Той последва примера ми и двамата започнахме да обикаляме.
Значи ще се бием? Добре...