Мрак. Светлина. Редът на вселената. Първо е първичният мрак, породен от Хаоса, а после светлината, донесена от деня.
Реех се в празно пространство. Беше тихо, тъмно и спокойно. Пренасях се от свят в свят, безгрижено. Един път ще попадна на свят от книга, като този на нефилимите, заедно с Клариса Фрей*, а друг път с Луна, първата вълчица.
*Клариса Фрей - Героиня, нефилим от поредицата " Реликвите на Мъртвите " от Касандра Клеър.
Бях сякаш безтегловна. Прозрачна. Прозрачно петно в огромната вселена. Каква ирония, получих невидимост, чак когато вече не ми трябваше. Погледите, получавани от момчета, докосванията, боевете...всичко беше минало. Една тежка и тъмна част от спомените ми, която ща не ща трябва да мъкна със себе си. И да я контролирам, защото в противен случай ще изгубя всякакъв вид контрол, който едва-едва притежавам.
Не знаех защо сънувам. Не се нуждаех от това. А и не го исках. Знаех, че нещо откачено ще се случи. Щях да се пренеса някъде и ще видя видение или ще говоря с Данте. Или дори с Никирис. Но не, озовах се пред портите на Ада. Не, не в някоя пещера, а пред истинските порти, през които се минаваше, когато си мъртъв.Мъртва ли съм? ~ бе първата ми мисъл, която замалко изпрати ужас по цялото ми тяло. Как може да съм умряла? И от какво?
Но на нея бе отговорено с гръмък смях. Смутено се обърнах към източника му. Пред мен стоеше висок демонично-изглеждащ мъж, със сини, безчувствени очи и гарваново черна коса. Хадес.
- Не мога да повярвам на ушите си. - каза той през смях. - Ти си Kuḻappam дъщерята на Елез, синът на първичния Хаос, кръстена даже на него и реши, че си мъртва? - продължи да се смее. - Това е абсурдено и много глупаво, дори за теб.
- Извинявай за невежеството ми. - казах студено.
- Извинена си...- започна бога на Подземното царство, но го прекъснах.
- Какво искаш?
Той видимо се сепна, но лицето му стана иронично и присмехулно отново след видимо секунда.
- Внимавай. - предупреди ме той. - Не вярвай на никой, дори на най-близките си тук долу. Тази вечеря няма да мине добре.
- И от къде да знам, че не ме лъжеш? - попитах с иронична усмивка от своите.
- Ако вярваш на Никрис, ще повярваш и на мен.
- Ти не...- мълъкнах. - При...при нея ли си? - попитах с ококорени очи.
Хадес се подсмихна.
- Някой друг се нуждае от теб.
YOU ARE READING
Нощта на възкресението
WerewolfКнига втора от поредицата " Родена да бъде вълк " "Мрака приближаваше бавно към мен ,опитвайки се да ме хване ,но аз нямаше да му се дам..." Чудовище се надига от портите на ада ,но дали ще успее да бъде убито и да бъде предотвратена война?