Нощта на възкресението

9 - Alpha what's wrong?

Вървяхме в пълно мълчание. Зеро се бе паркирал до мен ,почти докосвайки ме ,но не го правеше.
Алек вървеше от другата ми страна , дистанцирано ,с поглед забит в пода. Ако се спреше ,някой можеше да каже ,че е заспал на мястото си. Клепачите му едва се държаха отворени ,от което се почувствах леко неудобно. Може би трябваше да го оставя да спи.
"Глупости!" Красна в съзнанието ми Данте ,от което леко подскочих от изненада. Алек ми мерна объркан поглед ,а Диабло разтревожен. Въздъхнах раздразнено и махнах с ръка в знак ,че не е нищо ново. Те се върнаха към предишните си занимания. "Ако го беше оставила да спи ,ти нямаше да идеш и щеше да се наложи да слушаме конско. А и ти щеше да крещиш от болки по-дълго." Той добави и тръпки побиха по цялото ми тяло.
"Какво имаш в предвид?" Попитах с леко притеснение.
"Ще видиш." Усетих ехидна усмивка и ми се прищя да фрасна в лицето проклетото създание.
- Гаден демон...- измърморих си подноса на глас без да го осъзнавам ,но не си направих труда да си запушвам плювалника ,защото вече ме бяха чули. И двамата.
Алек повдигна русата си вежда без да казва нещо ,а Зеро ми хвърли поглед типа на 'ако изкочи от теб ще го убия'. Потупах кучето си по главата нежно и го погалих. Той започна да мята опашка. Усмихнах се лекичко и се обърнах точно на време преди да ударя непробиваемата врата на мазето. Лицето ми буквално беше на сантиметри. Ама кога стигнахме до там?
Отърсих се преди да започна да човъркам из спомените си ,защото сигурно половин час щях да вися пред вратата.
- По кой начин ще минем? - Алек зададе въпроса си и ме накара да го погледа въпросително. - Стаята. - той уточни ,но аз все още бях объркана.
- Няма ли само един начин? - попитах преди да се спра и ди спечелих смехът му. Не ,не беше този от стаята  ,а ми... подигравателен ,като този на Алек ,който познавах от преди.
- Ти сериозно ли не знаеш? - попита още ,превивайки се от смях. Това ме ядоса и промених очите си.
- Не, не знам! И какво от това? - изръмжах му отсреща и усетих как вратата зад нас се отваря.
- Е няма и да разбереш. - отвърна с леко раздразнен тон и се преобрази , разкривайки гледката на чисто черен вълк с бял връх на опашката и червени очи.
След секунди го последвах , възпирела формата на нощно тъмно-синя вълчица. Той ми кимна към стаята и аз го последвах вътре ,Зеро ме последва също.
Започна лудото скачане и прескачане с  вериги като си мисля ,че Алек някак насочваше някои към мен ,защото попадаха прекалено близо до мен или прекалено точно. Сигурно скъсах пет вериги като се мъчех да се измъкна ,но знаейки от предишни опити ,винаги имаше нови не зависимо от бройката.
След трасето бях леко задъхана ,но съвсем леко. Възвърнах човешкия си облик ,усещайки познатото чувство ,на възстановяване на костите и паренето в очите от промяната им. Като бях на два крака изчаках Алек да направи същото ,но той ме погледна и тръгна нагоре във вълчата си форма.
¥ Така му е наредил Алфа. ¥ Чух гласът на Диабло и кимнах.
Продължихме по стълбите ,докато не излязохме на поляната ,водеща до главната порта на училищната част на Дома.
"Преобрази се и върви плътно до мен." Чух гласа на Алек в главата си и го погледнах учудено "Алфа съм ,алфите могат да говорят с върколаци и във вълчите си форми." Поясни ми леко раздразнено и аз не намръщих.
- Няма да се преобразявам , току-що си върнах човешката форма. - казах решително и си спечелих ядосан поглед и мога да се закълна ,че ако беше в човешката си форма щеше да завърти очи раздразнено.
Въпреки това не упорства ,което до някъде ме зарадва и се насочихме към вратите. Погледнах към обстановката около нас ,сякаш за последно ,когато се изкачихме до последното стъпало. Беше тъмно ,само лунната светлина озаряваше тревата ,карайки я да блести. Нямаше вятър и температурата беше изненадващо висока на пук на ледената нощ в гората ,която бях прекарала предния ден. От другата страна на горската пътека се намираше Дома на Ноща ,там нямаше абсолютно никаква светлина ,факлите бяха единственото нещо ,което показваше къде е входа на Дома. Огромната черна ограда ми се стори по-голяма ,от колкото си я спомнях и изглеждаше сякаш по... защитена. Спомен от ноща с Хариет и Румен ме фрасна в лицето и това породи чувство на ярост и тъга у мен. Те бяха най-добрите ми приятели още от много малка ,а сега вече бяха... чудовищата. Стиснах очите си в знак на протест ,не исках да се сещам за това , ала бе неизбежно. Болката се изпари от мен ,заместена с чиста ярост към проклетите строги. Щяха да си платят ,че ми отнеха приятелите и толкова много животи.
Стиснах ръката си в юмрук ,борейки се с порива да хукна към гората и да избия всяко създание изкочило пред мен. Започнах да се треса и усетих как ноктите и зъбите ми се удължиха ,очите ми запариха леко и ги отворих , срещайки едни чисто червени такива. Демонът бе застанал пред мен ,бялата му татуирана козина лъщеше на лунната светлина ,огромните му зъби бяха пропити с кръв и ми отне няколко секунди да разпозная чия е. Моята. Не смеех да помръдна ,дишането ми се учести многократно и честно да си призная умирах от страх. Данте само ме дари с една доста...ама доста странна ,усмивка. Не беше ехидна ,нито типа 'време за убийства' ,ами... обикновена. Все още стъписана наблюдавах как се протегна към ръката ми и я повдигна , откривайки китката ми. На нея имаше ясния символ на нокът. Един малък на вид нокът ,но с много детайли. Приличаше на татуировка ,но тази тук сияеше в синкав цвят. Гледах с почуда как големите лапи на демонът ,живеещ в главата ми описа с нокът знака. После ми се ухили до уши и след няколко премигвания вече го нямаше. По ръката ми също. Обърках се и погледнах към Алек и Зеро ,които бяха седнали един до друг. Алек ме гледаше отегчено ,сякаш не беше видял двуметровия изправен вълк преди малко ,но Диабло не. Той го бе видял.
Насочих се към входа без да обелвам и дума и навлязохме вътре. Посрещана ме познатата миризма на восък ,месо и на всичко живо около нас.  Ученици ,учители ,кучета  и миризмата на глутница бяха най-силните. Я чакай малко... глутница?
Погледнах объркано към Алек ,които все още бе във вълчата си форма и козината му бе настръхнала ,а очите се озъртаха диво. Диабло не бе по-спокоен ,което накара и моето настроение да потъмнее. Промених очите си инстинктивно и се насочих към миризмата моментално ,не интересувайки се ако другите ме следват. Завихме по левия коридор и продължихме напред , подминавайки стаята по Испански ,от където се чуваше гласът на учителката. Не се спрях ,а продължих по коридора напред. Изведнъж миризмата изчезна. От нищото.
Объркано се обърнах към Алек и Диабло ,но и двамата бяха също толкова объркани ,колкото бях и аз.
"Данте." Повиках го в главата си.
"Ъм...какво искаш...?" Той попита заспало ,сякаш го бях събудила. Отново.
"Трябваш ми ,ще те пусна да ме управляваш за малко." Казах и усетих как той се намести по-удобно в главата си и после чух гръмкият му смях.
"Значи ме пускаш на свобода само ,когато се нуждаеш от мен?" Попита ,едва контролирайки смехът си.
Замислих се. Това ли правех наистина?
"Да." Казах просто сякаш не беше нещо голямо ,но отвътре се чувствах леко виновна. Но само леко.
"Умно дете." Усетих удобрение в гласа на демона ,което ме накара да се усмихна леко. "Давай." Каза и аз кимнах.
- Ще пусна Данте. - уведомих момчетата и затворих очите си , насочвайки ги към демона си и се отпуснах. Усетих как силата му се завъртя около тялото ми ,преди да го завземе. Очите ми станаха напълно червени и усетих нещо леко да пари на ръката ми. Поисках да погледна какво е ,но не ми бе позволено ,което ме раздразни ,но сметнах за ненужно да се карам с демона. Ноктите и зъбите ми също се удължиха и Данте започна да души. Сетивата му бяха сигурно двадесет пъти по-силни от моите. Той започна да се движи явно уловил някаква миризма ,и момчетата го последваха. Точно ,когато си помислих ,че стигаме той се спря.
- Магия. - демона изръмжа от моята уста с неговия си глас.- Черна магия ,махаме се от тук! - той каза властно и бързо поведе към другата посока право към кабинета по Испански.
- Вие какво правите тук? - чух изненадан ,но познат глас и Данте обърна главата ми ,разкривайки гледката на Ел Електриков. Отдъхнах си мислено ,бях решила ,че е Алфа или Дрек в първия момент.
"Взимам контрол." Уведомих демона и възвърнах контрола си. Очите ми върнаха кафевия си цвят ,ноктите и зъбите ми се прибраха и вече бях на себе си. Чух недоволно ръмжене в главата си,което реших да игнорирам.
- Отиваме при Алфа. - обади се гласът на Алек ,което ме накара да обърна главата си рязко към неговата посока. Бях забравила,че е до мен за момент. Той ми хвърли един поглед ,после го насочи пак към Електриков ,който прокарваше ръка през бялата си косата нервно.
- О ,ъм... добре...- започна той леко притеснено ,сините му очи се стрелкаха на посоки уплашено. - Нещо против да дойда? - попита ,а аз кимнах.
Алек пое по пътя без да казва нищо , вървейки малко по-напред от нас. Това ме изразни и аз го бутнах ,заемайки челната позиция. Той ми изръмжа и започнахме да се бутаме. Накрая той се ядоса и горско-зелените му очи приеха червен цвят.
- Какво правиш? - той попита ядосано.
- Ти какво правиш? - попитах го със същия тон.
- Водя пътя към офиса на Алфа. Ти знаеш ли къде е? - Алехандро попита пак със злобен тон. Тук той ме зацепи. Наистина не знаех къде е. - Така си и мислех. - засмя се злобно и ме погледна. - След мен. - каза го като команда ,при което ми се прищя да му се нахвърля ,но се спрях...за сега.
Върнах се назад с огромно недоволство и погледнах към Ел Електриков, който бе свел главата си ,явно мислейки нещо.
- Хей. - побутнах го леко и го върнах в реалността.
- Здрасти. - каза спокойно.
- Какво стана ,когато ме отведоха? - реших да не увъртам аз. Той видимо леко се притесни.
- Ами...Алфа успя да ни укроти като подчини Дрек и Алек ,а после ни жигоса няколко пъти по гърба за наказание, за неподчинението ни. - той каза нервно и посочи зачервения си врат.
Вдигнах вежди изненадано.
- Жигосали са ви? - попитах леко по-високо от нужното ,което ми коства едно силно 'шшшт' от страна на Алек. - Ти 'шшш'! - сопнах му се аз и той извъртя очите си ,очевидно отказвайки да води спорове с мен.
- Да...и после ни пратиха по стаите ,защото луната вече беше почнала да ни действа. Въздействието на луната бе толкова силно ,че съквартиранта ми ,Филип счупи веригите. - каза и леко потрепери ,явно спомняйки си вечерта. - И се трансформира ,което беше голяма изненада ,защото той е 2ри курс като мен. - той добави и аз го погледнах учудено ,но исках още детайли. Той явно го усети и добави:
- До колкото си спомням беше тъмно кафяв вълк с много светли зелени очи ,направо отровно зелени.
Алек се спря на място и изпъна гърба си ,после се обърна към Електриков:
- Отровно зелени очи? - той попита с нескрита любопитност.
Ел Електриков кимна бавно и леко несигурно, и прокара ръка през бялата си коса отново.
- Имаме си Делта  в Дома. - Алек каза, с изненадващо за всички ни, повдигнато настаняване. - Ще говоря с Филип лично като приключим тук. - той добави и забърза темпото.
С Електриков се спогледахме ,но го последвахме в мълчание.
Скоро пристигнахме пред една широка ,черешова на цвят ,врата. На нея отгоре имаше със златен надпис и странен шрифт написано " Алфа Виксен " ,а отдолу " Офис " с нормален шрифт. Алек се трансформира във вълчата си форма и без да ни поглежда побутна с муцуна вратата и тя се отвори с леко скръцване. Златните очи на Алфа ни срещнаха на момента ,в който пристъпихме в огромния офис. Не беше нещо особено честно казано ,приличаше на нормален офис. Алфа седеше на голям въртящ се черен стол ,бюрото пред него бе затрупано с много хартийки и документи. Пред себе си имаше сив лаптоп ,работен тип. До себе си имаше една огромна немска овчарка ,по-голяма дори от Диабло ,който инстинктивно изръмжа ,когато влязохме. Имаше шкаф в лявата част на стаята ,на чийто лавици можех да видя книги и папки. От другата страна на офиса на стената висяха различни оръжия като мечове , боздогани ,копия и...тавро*...при видът му ми се прищя да потреперя ,но имах пет чифта мъжки очи насочени към мен и нямаше да си го простя ако покажех слабост.