Нощта на възкресението

13 - What just happened?

Всички погледи бяха насочени към нас. Всеки ученик от Дома бе дошъл за закуска, и всеки учител.
Проправих си път през тълпата от ученици с вирната глава, не желаеща да покажа слабост. Някой от тях се бяха изправили и следяха движенията ми като орли, чакащи да нападнат плячката си, други седяха в гробна тишина, а трети просто ме следяха с поглед. Смехът и разговорите, които бях чула пред портата бяха заглъхнали, отдадени на неловката тишина. Вървейки към масата, на която бяха седнали Деймън, Ел Електриков, Улфа, Пида и Вироглава, погледнах към масата на учителите. Моментално срещнах погледа си с този на Алфа и неприятни спомени от наказанието ми започнаха да нахлуват. Отклоних поглед, не желаейки той да види неудобството ми, а вместо това моята смела фигура на непукист. Нямаше да му дам това удоволствие да ме види слаба отново.
Зини Рей и Рик вървяха точно зад мен, пазейки ми гърба ако някой скочеше на бой, но за щастие такива смелчаци нямаше. Седнах на стола до Деймиън, а Зини Рей седна от другата ми страна.
- Здрасти. - поздравих групата, игнорирайки погледите, които все още бяха насочени към нас. Или към мен.
- Хей Хейрън. - поздрави ме Ел Електриков, мятайки ръката си за поздрав.
- Как са нещата? - попитах всички, опитвайки се да разбия леда, който се бе настанил около масата.
И така всички ми разказаха какво се е случило с тях през изминалите седмици, в които съм била в ' безсъзнание ', както се изрази Вироглава. Докато си говорехме аз си помислих, че искам садвич с пастет и кисели краставички, заедно с айрян за пиене. Нагъвах от сандвича, докато Пида и Улфа ми разказваха за много сладкото ново момче с бадемови очи и черна коса на име Виктор, и за това как Клариса се пробвала да му се мазни, а той само я игнорирал. При това си направих бележка да си поговоря някой път с него, защото всеки, който може да игнорира надувковците си заслужава времето. Деймън ми разказа как в един от часовете по испански замествал някакъв господин-пънкар, които попринцип преподавал по Логика в битка и вместо да учат испански играли на ' Война '. Той обясни, че това е игра, в която има два отбора и целта е да уцелиш с топче от хартия всеки участник от противниковия отбор. Стори ми се като игра за бебета, много приличаща на Народна топка, но той каза, че са играли с топчета от хартия само, защото са били в стаята. Иначе ако играели на това по Логика в битка или физическо, щели да ползват повече оръжия, за да победят.
И така ни минаваше времето, докато една ръка с маникюр  не тропна до мен. Обърнах главата си назад и видях Клариса, седяща зад мен. Изправих се моментално от мястото си само, за да бъда по-висока от нея и да покажа силата си. Звучи абсурдно знам, но имах усещането, че бе дошла да се дразни, а това хич не ми се нраваше. При ставането ми, тя се изкиска като вещица и ми се прищя да я ударя в кухата и тиква. Беше облечена в къси сини дънки и бяла тениска, която бе вързала, за да може плоския и корем да изпъква. Плосък, без плочки, без нищо, просто, плосък. Прищя ми се да и се изсмея в лицето, тази лигла идва да ми се дразни, при положение, че е по-слаба от мен и е наясно с този факт? Но се сдържах, интересно ми беше какво иска.
- Какво искаш? - попитах я отегчено.
- О нищо, муци. - тя каза мазно, фръцкайки гъза си.
Исках да я ударя повече от всичко на света.
- Никой не ми вика 'муци', ясна ли съм? - попитах със стиснати зъби, знаейки, че ако не се разкара скоро ще изригна.
- Оф, не съм забавна... - тя промърмори под носа си със същия този мазен и гнусен тон. - Но няма значение. - тя се ухили. - Вашата група от загубеняци. - тя метна ръката си около нашата маса, а на мен ми се прищя да и отхапя ръката. - Сте поканени на партито за Кървавата Луна след седмица. - тя довърши и тръгна да се обръща, явно приключила с нас, но аз я спрях, слагайки ръка на рамото и, после бързо махайки я. Тя се обърна към мен с фалшивата си усмивка, дори слепец можеше да каже, че е раздразнена.
О повярвай ми скъпа, взаимно е. ~ помислих си аз и очаквах отговор от Данте, но такъв не получих.
- Щом сме 'загубеняци', защо ни каниш? - попитах леко скептично, знаейки, че нещо намирисва.
- Оф, ми аз лично не бих ви поканила. - тя каза, забравяйки маската си на перфектното дете. - Но Томас настояваше, каза че всички са поканени, защото трансформацията на Кървава Луна не била за изпускане. - и с това тя се върна на масата си, на която можех да видя, че е седнал Дрек.
Обърнах се към хората на моята маса и си седнах на задника отново, мислейки си за малко коняк, защото трябва да се успокоя. За секунди пред мен имаше една и аз я глътнах на екс. Вкусът беше горчив, но приятен, изгаряйки гърлото ми и можех да усетя как започвам да се успокоявам.
- Какво става на Кървава Луна? - попитах групата, след като се уверих, че съм достатъчно спокойна.
- Всички от трети курс се трансформират заедно с тези предопределени за Алфа, Бета, Гама и Делта от втори курс. Има и изключения за първи курс, но те са рядки. - Деймън ми обясни, гледайки ме отгоре до долу.
- Какво? - попитах объркано.
- Предопределените за Алфа, трансформирайки се на Кървава Луна се срещат в битка за надмощие. Победителят изкарва всички трансформирали се на лов за елени гората. Алфата на глутницата, или Дома в нашия случай, не участва, но той наблюдава отстрани. - той добави и това събуди интерес в мен. Можех да докажа на Алфа, че аз ставам за нещо като победя в дуелите.
- Вие ще ходите ли на партито? - попитах цялата група след малко размисъл.
- Естествено че, да! - Пида и Улфа казаха заедно и си дадоха пет, която ме накара да се засмея леко.
- С Филип ще присъстваме със сигурност, той се нуждае от подкрепата ми по време на трансформирането. - каза Ел Електриков. - А и ми е много интересно да те гледам как размазваш мутрите на другите Предопределени. - той се засмя и аз след него.
- Аз и Рик не бихме го изпуснали. Нали Рик? - Зини Рей попита чернокосия и той кимна в знак на съгласие.  Зарадвах се, че ще има хора, които са ми близки на битките и те ще ме подкрепят, но не бях готова за думите на Деймиън:
- Аз няма да идвам.
Това ме накара да го погледна очудено.
- Защо? - попитах го леко несигурно.
Може би мислеше, че ще му се подиграват, защото е гей? Аз със сигурност нямаше да позволя това да се случи, но ако го бяха правили преди да дойда и, докато бях в безсъзнание. Гняв се зароди при тази ми мисъл и мисля, че Деймиън го забелязала, защото побърза да обясни:
- Имам да се упражнявам за ръкопашен бой с Христо от Дома на Луната около Дунав. Последния път, когато дойде ме победи два пъти от три и си обещахме да имаме реванш.
Погледнах го очудено отново, забравяйки гневът си. Това бе го очаквах.
- О стига де, Деймън! - Вироглава каза с леко по-висок тон от нужното, което и спечели групово 'шшш' от другите маси, което тя игнорира. - Най-добрия боец от първи и втори курс, да не кажа и трети, стои точно до теб, а ти само това измисли? - тя попита, сочейки към мен.
Трогнах се от комплимента и силно се надявах да е права, защото егото ми беше достатъчно наранено от битката ми с Алфа.
- Ами аз...такова... - той започна да овърта, но Ел Електриков го замери с парче хляб, което Деймън улови и след това въздъхна. - Хубаво, ще дойда...но ако стане прекалено напечено аз съм аут! - той ни предупреди, а аз плясках с ръце като малко дете от радост.
- Благодаря ти! - казах весело и той ми се усмихна. Тръгна да казва нещо, но бяхме прекъснати от изкашляне зад нас и поставянето на пръсти на облегалката на стола ми:
- Съжалявам да прекъсна вашия щастлив момент гълъбчета, но трябва да влизате в часовете си. - чух познат мъжки глас зад себе си и си ударих мислен шамар. Време е за шоу. - Всички. - той добави и приятелите ми започнаха да стават от местата си, но аз не помръднах.
Навсякъде около нас започна да се чува търкането на столове и ставането на ученици, говорещи си с нормални тонове. Чинии и чаши започна да изчезват от масите и това беше сигнал, че часовете ще започнат скоро. Аз все още не помръдвах от мястото си, знаейки кой ще видя зад себе си. Погледнах към Зини Рей и Деймън, които все още бяха от двете ми страни, чакайки ме, но аз поклатих в главата си в знак да вървят. Зини Рей ми хвърли поглед тип на 'Сигурна ли си?' и аз и кимнах едва забележимо. Но тя го направи и даде знак на Деймън и останалите да я последват.
Когато вече нямаше никой в трапезарията се обърнах към човека зад себе си.
- Какво иска Големия Лош Алфа, днес? - попитах го директно, искайки да приключим по-бързо, защото имах часове, а дори не знаех какви са.
- Повярвай ми, ако ти кажа какво наистина искам ще почнем да се бием. - той измърмори под носа си, но аз го чух и сметнах да игнорирам коментара му.
- Тогава карай направо? - предложих му, повдигайки едната си вежда. 
- Няма да се бия с теб...сега - той добави и ме накара да се усмихна леко. - Защо не ми каза, че си станала? - той попита и аз, повдигнах веждата си отново.
- Длъжна ли бях? - попитах, ставайки от мястото си, за да изравним височините си, чувствах се твърде ниска.
- Не, но щеше да е хубаво да знам, че един от най-добрите ни бойци се е събудил от вековния си сън. - той каза закачливо и ме побутна леко, смеейки се и аз с него.
- Е, тя сега е будна и е готова да ти срита задника! - отвърнах му със същия игрив тон и го бутнах по рамото, както той направи на мен преди малко.
- Мм аз не съм толкова лесен за побеждаване. - той ми се усмихна и намигна.
Изкикотих се и сложих ръка на устата си моментално, аз не се кикотя. Това очевидно развесели момчето пред мен и той ме вдига от земята моментално.
- Алек! - изкрещях от изненада, усещайки мускулите му под тялото си да се стягат, когато пое тежестта ми. - Пусни ме долу! - настоях, мятайки се като риба в захвата му, но той не пускаше.
- Кажи вълшебната дума... - той пропя, с дразнещ за мен тон, но в неговия се четеше само игривост.
- Моля? - излезе повече като въпрос, но той поклати глава в отговор 'не' и аз се обърках. - Ако не 'моля' то тогава какво е господин Многознайко? - попитах го с леко раздразнение в тона си.
- Не бях ли Лошия Алфа? - той попита с насмешка, носейки ме към вратата на трапезарията, явно осъзнал, че ще закъснеем ако не се забърза.
- Вече си Многознайко. - казах, хващайки ръката му и, превъртайки я, освобождавайки се от него и падайки на земята по дупе. - Ох! -  изпъшках, изправяйки се обратно, търкайки задника си.
Алек едва сдържаше смехът си, но, когато го погледнах той избухна в неконтролируем смях. Даже се преви на две. Ударих го по гърба уж ядосано, но си се представих как съм изглеждала преди малко и също избухнах в смях.Смяхме се сигурно няколко минути, и когато се успокоихме започнахме да вървим по коридора в приятна тишина.
Когато излязохме на чист въздух ми се прищя да потичам малко и замалко се спрях, обмисляйки идеята.
- Какво има? - Алек ме попита с заинтересувани зелени очи.
Поклатих главата си в знак, че няма значение и продължихме пътя си към главната сграда, където се провеждаха часовете.
Майския вечерен вятър развяваше вързаната ми на конска опашка коса и се чувствах перфектно.  Затворих очите си, вдишвайки горските миризми и отпускайки тялото си.
Онази нахална ръка обаче, която явно не си знаеше мястото, обгърна кръста ми за пореден път.  Отворих очите си и погледнах към Алехандро, които също гледаше към мен. Погледите ни се заключиха, точно както бяха правили толкова много пъти преди. Вдишах от тежкия му аромат на прясна гора след дъжд и издишах бавно, не желаейки да напуска ноздрите ми. Алек ме обърна внимателно към себе си и сега стояхме един срещу друг. Аз опряна на парапета пред стълбището на главната сграда на Дома, а той пред мен, с гръб към гората и Дома на Ноща. Алек се приближи към мен с две ръце обърнати около кръста ми и инстинкт, който не знам от къде се появи, ме накара да сложа моите на вратът му. Усетих нещо като мъркане да се изтръгне от гърдите му и поставих едната си ръка, където мислех, че се намира вибрацията. Той поклати главата си леко и махна едната си ръка от кръста ми, връщайки я на вратът си. Аз се отпуснах напълно в захвата му, което явно му хареса. Той започна да приближава лицето си към моето и за момент разума ми щракна, че може би иска да не целуне и почнах да се паникьосвам, но вместо това той захапа ухото ми игриво. При това от мен се появи този същия мъркащ звук, които от него преди малко, и се изненадах. Никога, дори при предишните ми гаджета не ми се бе случвало да се чувствам така.
Алек се наведе отново към ухото ми, но вместо да го захапе прошепна:
- Липсваше ми.
При тези му думи сърцето ми прескочи удър и аз се отдръпнах, гледайки го с изненада. В момента, в който го направих неговата топлина напусна тялото ми и той се отдръпна.
- Хайде, имаме Картография заедно. - той каза, сочейки към сградата и аз само кимнах, лишена от думи. Започнахме да изкачваме стълбите в мълчание, всеки поддържаш дистанцията си един от друг.

Какво точно се случи току-що?