Нощта на възкресението

29. - Where you walk chaos and fear will rule

Изненада и шок бяха изписани на лицето ми. Мисля, че Вик се чувстваше по същия начин...
Стояхме със зяпнали усти пред Дявола /не буквално/ и с разширени от изненада очи /да, това е буквално/. А той ни се усмихваше, явно развеселен от нашия шок. Местех погледа си между него и Виктор, но и той беше закован на място.
- Е? Ще вървим ли? - попита Луцифер с дяволска усмивка /ама че ирония / като се изправи в от мястото си.
Излязох от шокираното ми състояние и настръхнах. Преклющих на режим машина. Предпази се, бе заповеда, която мозъка ми изпрати на цялото ми тяло. Но разумната част задържа прилива да побегна, нападна и защитя. Вие решете кое от трите беше.
- Близнаците на ужаса? - попита Вертос зад мен.
Виктор подскочи моментално, когато чу гласът му и съм сигурна, че и аз щях, но нещо ме застави да не мърдам. Обърнах се и видях, че Луцифер бе застанал точно пред мен. Беше по-висок от мен, доста по-висок, и едва ли не ме гледаше от високо. Не ми хареса. Но в същото време започнах да усещам Ужаса, който предизвикваше присъствието му и за момент вече исках да изчезна от лицето на земята или да му се моля за милост. Но за момент. После исках да се изпъча и да се пробвам да му раздера гърба, където бях сигурна, че ще го заболи. Все пак там са били крилата му.
- Да, Вертос. - кимна той. - Виктор и Хейрън са близнаците на Ужаса. Само дето имената им не са такива. - сега усмивката му бе накриво, неискрена.
Не че някога е била де...
А когато мозъка ми преосмисли информацията..
- Близнаците на Ужаса? - попитах преди да мога да се спра.
Срещнах погледът си с този на Луцифер и желанието да се моля за милост се появи отново. Заставих му да изчезне, но то не ме напусна, докато дявола не отклони погледа си от моя.
- Няма да обяснявам. - той изсумтя. - Вие просто ще ми отворите библиотеката и после ще ви заключим някъде. - той каза, мятайки с ръка сякаш сме твърде низши за неговото внимание.
Това драсна клечката за огъня от емоции, който бошуваше в мен.
- Ние няма да правим нищо такова. - казах през стиснати зъби. В гласът си усещах отровата на усойница, която има демонска кръв във вените си. Този глас беше толкова...непознат за мен...и преди бях прилагала ' отрова ' в гласът си, но този път беше силна... много силна.
- Моля? - попита Луцифер, вдигайки вежда с усмивка.
- Пак заповядай. - казах безизразно. - Но ние никъде не отиваме. - добавих като този път опитах да придам Алфа-тон, но нещо блокираше тази способност. Странно. Вместо това се получи като нормална заповед.
Луцифер се засмя зловещо, а само след секунди се обърна към скелетите си и излая:
- Завържете ги и убийте Алфата!
Лежерността, подигравката и дори изненадата бяха моментално заменени от злоба у него. Сега очите му светеха като два грозни факъла с черни змийски ириси в тях.
Скочих пред Виктор по инстинкт и оголих зъби заплашително. Те ми помогнаха като се превърнаха във вълчи, с дължината на съблезъбски. Дори не разбрах кога.
Следващото, което знам е, че армия от скелети ме нападна, а Виктор взе косата, закачена на стената. Кога стигна до там, как си проправи път не ме питайте. Аз бях заета да се мъча да счупя костите на скелетите. Това, че нямаха плът и, че не можех да се трансформирам ми пречеха ужасно. Исках да ги разкъсам, обезкостя и дам останките на двуглавите песове.
Но виждах червено. Късах и чупех на сляпо. Мисля, че два пъти ударих Вертос без да искам.
И след сякаш секунди, цялата тази битка приключи, когато Луцифер щракна с пръсти. Погледнах към него моментално и щях да се нахвърля отгоре му, но топли ръце ме спряха. Погледнах назад и Езраел се бе пръкнал от някъде. Не демон-върколака, а нормалния демон, който вкара мен и Харис тук. Той беше спокоен, но знаех, че ще ми счупи рамото с лекота ако мръднех. Но и аз не го направих.
- Успокои се. - той настоя със спокоен, но настоятелен тон. Започнах да се успокоявам, когато той добави...- Или той умира.
И посочи към Алек, който бе прикован до стената, а около петнайсет двуглави хрътки го бяха наобиколили и ръмжяха към него.
Кипнах отново и бях готова на всичко само, за да се добера до Алек. Но също знаех, че Езраел бе прав. Ако направех някое грешно движение, хрътките щяха да го разкъсат, а той бе завързан и слаб.
Погледнах към Виктор и му направих знак да застане до мен. Махнах ръката на Езраел от себе си с предупредително изръмжаване и се обърнах към Луцифер.
- Пусни Алек и ще отворим библиотеката. - казах, изненадвайки не само себе си, но и останалите в стаята.
- Искаш сделка? - Луцифер повдигна вежда.
- Да. - казах, отказвайки да премислям. Вече бях навлязла в калта, колко по-лошо можеше да стане?
- Ще пусна Алфата, ако отворите библиотеката и ми донесете Златния пръстен. - каза той със скръстени ръце и надменно изражение.
- Защо ти е? - попита Виктор, който до сега бе мълчал. Изненадах се колко много ми липсваше гласът му.
- Мои си работи. - отвърна дявола. - Сега...сделка? - той попита.
Щях да кажа " да ", но Виктор заговори отново:
- Пускаш Алехандро, Дрек и си тръгваме от тук.
Погледнах го смутено. Не трябваше да иска повече, от колкото се бяхме споразумяли. Можеше да загазим.
Но преди да се спра аз добавих:
- Даваш ми Данте, а аз ти донеса пръстена и ти връщаме истинския жезъл.
Зловеща тишина налегна тронната зала на Дявола. Кокалите на стражите му лежаха на пода, но лека-полека се сглобяваха наново. Двуглавите кучета стояха около Алек, пречейки му да си проправи път до нас, но вече виждаше какво се случва. Вертос беше затаил дъх, но топлината, която издаваше тялото му показваше точно колко е напрегнат. За протокола, ако го докоснех щях да стана на пепел. Виктор бе видимо напрегнат, зеленото и сниьо око светеха, както само очите на демон-върколаците правеха. Ноктите и зъбите му бяха удължени, но той не бе приел вълчата си форма. Само на половина.
Луцифер стоеше с коварно, но и замислено изражение пред нас. Той размахваше фалшивия жезъл леко, като при всяко замахване шептеше някакви думи. Сякаш си припомняше нещо.
Накрая каза:
- Значи за това си тук? Да спасиш Данте?
И се засмя. Буквално. Просто, се засмя.
Наложих цялата си воля, за да не се нахвърля върху Дявола, докато го чаках да спре. Но той не спря. Накрая буквално наполовина излаях:
- Какво е толкова смешно?
Луцифер спря, за да ме погледне и всякаква капка от радост бе напуснаха погледът му.
- Ти няма да си върнеш демона. Той е нужен тук.
- Затворен в килия, където го пребивате всеки ден?
Глупачка! ~ изсъска съзнанието ми ~ Току-що го издаде!
Но явно Луцифер не забеляза издънката ми, или го прикри много добре.
Надявам се, че беше първото.
- Данте избяга от тук и сега трябва да си плати. - изсъска Езраел, който все още бе зад мен.
- Момент Езраел Младши. - вдига ръка Луцифер. - Ще ви дам демона и пусна от тук при едно условие...
- И какво е то? - попитах със студен глас, докато вътрешно мислех как ще ме мъчи.
- Отваряте библиотеката, давате ми пръстена, жезъла и Хейрън се връща тук. -
Когато Дявола изрече тези думи в коридора се чуха ужасяващи писъци, който продъниха ушите ми. Поставих ръцете си върху тях, за да се предпазя от ужасяващите звуци, но спасение от тях сякаш нямаше.
И след няколко минути всичко спря. Настана тишина, прекъсвана само от звука на сглобяващи се кости.
- Имаме ли сделка? - избумтя страховитият глас на дявола.
- Какво имаш в предвид под " връща се тук " ? - попита Виктор със студеност досущ като моята.
- Ох, ами знаеш...идва си, където ще и е позволено да мъчи души, да убива, каквото пожелае...- започна да изрежда той.
Идеята за миг ми се стори примамваща. Никакво учене, никакви грижи, само болка, болка и болка...но не моя...
Ала после се замислих за мисията и как трябва да спрем Янтос преди да бъде съживен наово. За приятелите си, за тичането в гората, за хубавите моменти.
И тогава открих дупка.
- Кога? - попитах, докато съзнанието ми ликуваше. Когато Дявола изрече своята част от сделката той не бе споменал точна дата, което значеше, че можеше да се върна тук долу, когато пожелаех.
И Луцифер току-що го осъзна. Озъби се зловещо, но вместо да направи някакъв трик попита:
- Имаме ли сделка?
И преди да го обмисля повече казах:
- Да.
Писъци отново разтресоха помещението и този път не се сдържах и...
припаднах.