In The Name Of La Famiglia

Глава 14

Джулиана

Стоях тихо на дивана в дневната и гледах в една точка. В главата ми се въртяха безброй мисли. Има ли нещо между Борислав и Касандра, за което не знам? Защо тя го търсеше толкова настойчиво?

Трябваше да намеря отговор на тези въпроси. Дори не усетих, кога вратата се е отворила.

-Джулс? Къде си?

-В хола съм.

Боби се появи на вратата с поредния букет с цветя. Тъкмо се канеше да ми каже нещо, когато го прекъснах.

-Какво има между теб и Касандра?

Усмивката слезе от лицето му. Той остави букета на масата и седна до мен.

-Бориславе? Какво не ми казваш?

-Не е нищо особено. Просто бяхме пияни и глупави. Но това беше много преди всичко това с теб.

Обърнах се към него и го накарах да ме погледне.

-Спал ли си с нея? - едва изплюх въпроса си. Жлъчката, която се надигаше в мен, почти ме изкара от равновесие.

-Да. Спахме заедно. Беше на онзи кофти 8 декември в първи курс. Когато я отблъснах тя започна да става все по-настоятелна. Защо за Бога ме питаш за това?

Облегнах се и отново се вгледах в една точка.

-Джули?

-Тя дойде до тук. Търсеше те, но вместо теб намери мен.

Тежка въздишка се отрони от гърлото му.

-От къде е разбрала за този адрес?

-Не знам. Ти ми кажи. На кого си го давал?

Той замълча за миг. После изпсува.

-Михаил. Бившият ми съквартирант. Бях му дал адреса, за да ми пратят остатъка от багажа докато съм на работа. Няма от кого другиго да го е взела. - една сълза се плъзна по бузата ми и той я видя. - Джули, моля те, повярвай ми. Не съм имал нищо общо с нея. Прави го от яд, защото не може да ме има. А тя е свикнала да има всичко.

Продължавах да мълча. След около минута просто казах последното, което искаше да чуе.