Джулиана
Случвало ли ви се е след пиянска вечер да имате чувството, че цял барабанен оркестър си прави репетиция в главата ви? Точно така се чувствах в момента, само че аз не бях пияна. Очите ми тежаха. Тялото ми беше като направено от олово. Не можех да помръдна и на милиметър.
Някъде в далечината чувах гласове. Но не говореха на български. Говореха на някакъв чужд език, който не знаех. Приличаше ми на италиански или нещо подобно. Опитах се да помръдна главата си и изстенах от болка.
Гласовете секнаха. В този момент вратата се отвори. Чух тракането на токчета и женски глас. Мисля че тя даде някакви нареждания, а после вратата се затвори.
Успях малко да отворя очите си, но бързо ги затворих. Направих повторен опит, който беше една идея по-успешен. Бях в стая, която бе окъпана в светлина. Колко време бях спала? Сигурно беше обяд.
Когато напълно отворих очи се загледах объркано в тавана. Очаквах да видя мухлясалия бял таван на стаята ми в общежитието, а вместо това виждах огромен и много висок таван с красиви тежки златни орнаменти. Направих опит да се изправя, но две нежни ръце ме спряха.
-Hey! Easy! Easy! Let me help you with this. (Хей! Леко! Леко! Ще ти помогна. )
Усетих как ръцете на жената се увиват около мен и ми помагат да седна на леглото. Усетих доста силен акцент в английския й. Погледнах към нея. Беше невероятно красива блондинка. Може би беше малко по-голяма от мен, но това никак не й личеше.
Тя седна на леглото до мен и ми подаде хапче и чаша с вода.
-What's this? (Какво е това?) - посочих хапчето.
-Aspirin. It's for your headache. (Аспирин. За главоболието ти.)
Взех аспирина и чашата с вода с треперещи ръце. Изпих го заедно с цялата чаша с вода. Сухотата в гърлото ми изчезна. Облегнах се на рамката на леглото и затворих очи докато чаках хапчето да подейства и барабанистите да се разкарат. Няма си идея колко време е минало, но когато отворих очи видях, че жената ме гледаше с онзи поглед, с който майките гледат болните си деца.
-What had happened? Where am I? (Какво стана? Къде съм?) - огледах огромната стая, която беше с размера на апартамента ми в общежитието, че дори и по-голяма.
-Rome. (В Рим.) - отвърна спокойно жената.
-What? What do you mean with Rome? (Моля? Какво искате да кажете под "В Рим"? ) - нищо не разбирах. Как по дяволите е възможно да бъда в Рим!?
ESTÁS LEYENDO
In The Name Of La Famiglia
RomanceЖивотът на Джулияна никога не е бил като от приказките. Всичко, което е постигнала в живота си е направено с много пот и усилие и никога не е било даром. В любовта късмета също я е изоставил и когато си мисли, че всичко е загубено съдбата се намесва...
