In The Name Of La Famiglia

Глава 23

Маркус

Стоях на дивана в дневната и за пореден ден единственият ми спътник беше чашата с алкохол. Пиех, за да забравя жената, която обичах и чиито живот съсипах за части от секундата. Искаше ми се никога да не ми бе хрумвала онази идея, никога да не бях нареждал да я търсят, никога да не бях виждал онези тъмни очи с цвят на шоколад.

Изревах и хвърлих чашата към стената. В главата ми бе само Джулиана. През последните две седмици мислех само за всички онези гадости, които й причиних. Пред очите ми отново изплува деня, в който видях лицето й за пръв път. Тъкмо я бяха довели от България и тя още спеше. Прекарах известно време около нея. Погалих нежните шоколадови коси и се удивих на мекотата им, лицето й бе толкова красиво и невинно, очите й бяха леко подпухнали. Замислих се дали някой не я бе наранил, но не можех да си позволя да проверя. Беше неземно красива, въпреки липсата на какъвто и да било грим. Мислех, че е мила, сладка и доста, дори твърде невинна за жена. Още тогава копелдака в гащите ми се обади и направи намек, че иска нещо, което не би имал. Тогава си плюх на петите и излязох от стаята. След това я видях вече будна и буйният й характер ме изненада. Очаквах момиче, което да ми се подчини възможно най-тихо и покорно, а вместо това пред мен стоеше най-твърдоглавия човек на планетата. Суитшъра й скриваше тялото й и предположих, че е доста дебела. Когато обаче увих ръце около нея усетих пищните й извивки, които само раздразниха онзи дивак в панталона ми. После тя бе под мен. Полудях! Исках я, а не можех.

Пред очите ми се разигра сцената в банята. Ръката ми около нежния й врат и водата стичаща се по голото й тяло. Нарекох я курва, за да набия в проклетия си мозък, че тя не е нищо особенно. Когато ми каза, че е девствена и се уверих в думите й знаех, че съм загубен.

За първи път в живота си истински копнеех за нещо, което доброволно трябваше да дам на друг. Дори и не знам защо онази последна нощ отидох в стаята й. Все още усещах сладкия й вкус по устните си. Поредната ми грешка с нея.

Всеки път, когато бях около нея не можех да мисля за друго. Все още ясно я виждах в онази кола. Кръвта обагрила лицето й, разкъсаната й блуза, краката й също пропити в кръв. Само ако знаех... Ако знаех, че чака дете... Та ти я забра от гинекологична клиника глупако!