In The Name Of La Famiglia

Глава 18

Маркус
По-рано същия ден

-Шефе, човекът е тук.

-Благодаря ти, Винченцо! Ще отида да му задам няколко въпроса.

Влязох в изоставения склад в покрайнините на София. В дъното му окован стоеше глупакът, дръзнал да се прави на велик и да ни следи. Беше коленичил, но когато влязох вдигна глава и ме изгледа злобно. Застанах на крачка от него и го огледах от горе до долу.

Беше на не повече от тридесет години, беше добре поддържан и със солидна мускулатура. В очите му виждах само гняв, злоба и желание за кръв. Много, много, много кръв. Беше суров и жесток и с удоволствие би си изцапал ръцете с кръв.

-Кой си ти? Защо ни следеше? - попитах директно.

Нещастникът се изправи и ме изгледа. Беше малко по-нисък от мен, но жаждата да разруха и смърт крещяха от него.

-Аз не говори с теб. Аз няма каже нищо теб.

Българският му бе доста развален, но акцентът му ме накара да се замисля. Беше ми страшно познат. Бях чувал този маниер в говора и преди. Но къде?

-Ще ми кажеш кой си и какво искаше от мен и хората ми. Знам, че си следил Джулиана от няколко дни, така че почивай да пееш, защото аз не се славя с голямо търпение.

Мъжът пред мен се изправи, дръпна веригата и се залепи за мен.

-Няма кажа тебе. Но ти не живее дълго и щастливо с българска курва.

Черна пелена се спусна пред погледа ми. Забих юмрук със всичка сила в лицето му. Мъжът се строполи пред мен, но маниакалният му смях ме изненада.

-Нито ти, нито твоя курва може уплаши Игор.

Вече си имам и име пред лицето на този пътник. Изведнъж една малка, но много ярка лампичка светна в главата ми.

Игор.

Бях виждал това копеле, когато онзи луд руснак Фьодоров дойде да прави опит за бизнес с мен. Шибани руснаци!

Тези хора не знаеха що е милост. Бяха абсолютни фанатици, които жадуваха за кръв. За тях нямаше значение дали пред тях стои мъж, жена или дете. Колеха и бесеха наред.