Борислав
Тя знаеше.
Виждах го в погледа й, който все така задълбочено оглеждаше халката на безименния ми пръст. За първи път в живота си не можех да разбера изражението й. Още по-малко пък какво се върти в главата й.
-Джули? Кажи нещо, моля те.
Джулияна вдигна поглед към мен. Очите й бяха празни.
-Защо и ти имаш халка на пръста си?
Погледнах малкото парче метал на пръста си. За първи път от години бях безмълвен. Пръстите й трепереха докато докосваше малката халка.
-Когато се събудих, вече беше на пръста ми. Не знам кога и как, но знам, че е там. Предполагам ти самата знаеш точно толкова, колкото и аз.
Джули се сви на леглото.
-Джулс, има ли нещо, което искаш да ми кажеш? Онзи нарани ли те? Карал ли те е да правиш нещо, против волята ти? Моля те, кажи ми! Говори с мен.
Тя погледна към мен. Сълзите се стичаха по лицето й, а тя не направи опит да ги изтрие. Беше просто... Сломена. И телом, и духом.
-Маркус ме отвлече с причина. Не знам дали знаеш, но той е психопат, които не просто си играе на мафия. Той е мафията! Но за негов ужас няма наследник, на когото да остави всичко, ако се спомине без време.
-Знам за стерилитета му. Но какво общо има това с теб и мен?
-Оказва се, че му трябва наследник. Единственият, който е читав за това били негови доста далечни братовчеди. И аз съм една от тях. Неколкократно ми натърти, че нямам избор, а за му казах, че по-скоро ще умра в манастир, отколкото да се отдам на малоумния му братовчед. Но той не ме чу. И сега ще настоява все повече и повече за наследник.
Това бе моят крах.
Целият ми свят се срина пред очите ми. Аз мислех, че идвам просто на почивка и ще имам шанс да се насладя на Италия, а накрая се оказва, че нещастникът, който ме доведе тук я е отвлякъл. И по-лошо. Той е мафиот, които няма да се спре пред нищо преди да постигне целите си. А целта му в този момент беше дете. И не кое да е дете, а това на Джули. Нейното и... Моето.
-Какво?
Вдигнах глава и погледнах към нея. На лицето й се четеше объркване. Поех дълбоко дъх.
VOCÊ ESTÁ LENDO
In The Name Of La Famiglia
RomanceЖивотът на Джулияна никога не е бил като от приказките. Всичко, което е постигнала в живота си е направено с много пот и усилие и никога не е било даром. В любовта късмета също я е изоставил и когато си мисли, че всичко е загубено съдбата се намесва...