Джулиана
На вратата се почука и след минута в стаята влезе цяла орда прислуга носеща храна, която би нахранила цяло африканско село за година. След като всичко бе сервирано в стаята влезе и Ава. Носеше красива бяла рокля която свободно се спускаше по тялото й. Изглеждаше като модел от списание Vouge. Аз все още носех тениската и дънките си от вчера, защото нямах какви друго да облека. А в момента имах непреодолима нужда да се изкъпя, защото меко казано вонях на ужас, страх и отчаяние.
-Hey! How are you feeling? (Хей! Как се чувстваш?)
-I could be better. Thanks for asking. (Мога да съм и по-добре. Благодаря ти, че питаш.)
-I am sorry. I know how stressed you are rigth now, and... (Съжалявам. Знам, колко си стресирана в момента и...)
-Stop. You don't need to explain it. I am just so fucked up with this! (Спри. Не е нужно да ми даваш обяснение. Просто съм адски прецакана!)
-What did he say? (Какво ти каза?) - обърнах главата си към нея. - Marcus can be a huge idiot at times. (Маркус може да бъде страшен кретен на моменти.)
-Only at times? (На моменти?) - попитах изненадана докато сядахме около масата. - He told me I will marry a person who I've never met before! (Каза ми, че ще се омъжа за човек, когото не съм виждала през живота си!)
-He just need a heir to give him all that his family has. (Той просто иска наследник, на когото да даде всичко, което семейството му има.)
-Then why he hadn't made it until now? (Тогава защо не си е направил досега?)
Ава сведе поглед. Съжалих за грубостта си. В погледа й се четеше огромна болка, която човек не би помислил, че жена като нея може да изпита някога.
-I know him all my life. I know he is sterile. I knew that we may never have kids, but that didn't stop me to marry him. (Познавам го цял живот. Знам, че е стерилен. Знаех и, че може би никога няма да имаме деца, но това не ме спря да се омъжа за него.)
Замръзнах на мястото си. Знаех, че някога майка ми е избързала с мен, защото е можела след това да няма такива, но това... Знаех, че животът на богатите не винаги е приказка, но всъщност парите са без значение, когато не можеш да имаш най-голямото богатство на света - дете.
-I... I'm sorry. I was too rude. (Аз... Съжалявам! Бях твърде груба.)
-Don't worry. I shouldn't appologise for something that isn't your fault. (Не се тревожи. Не трябва да се извиняваш за нещи, което не е по твоя вина.)
YOU ARE READING
In The Name Of La Famiglia
RomanceЖивотът на Джулияна никога не е бил като от приказките. Всичко, което е постигнала в живота си е направено с много пот и усилие и никога не е било даром. В любовта късмета също я е изоставил и когато си мисли, че всичко е загубено съдбата се намесва...
