Глава 20

481 35 0
                                    

Борислав

Времето сякаш беше спряло. Имах чувството, че е минала цяла вечност. Разни доктори и сестри тичаха напред назад, но аз бях като препариран. Стоях с поглед забит в нищото и чаках. Чаках да ми кажат, че е добре.

След около три часа в агония един лекар излезе от операционната. Скочих на крака и застанах пред него.

-Семейството на Джулиана?

-Аз съм съпругът й. - отговорих машинално. - Как е тя докторе? Кажете ми, че е добре.

-Тя имаше солиден кръвоизлив. Слава Богу успяхме да го спрем. Преляхме й кръв и успяхме да я стабилизираме. - изпуснах дъха си. Тя е добре. Щеше да се оправи. - Но... - погледнах към доктора.

-Какво "но" докторе? - попитах притеснен.

-За съжаление не успяхме да спасим бебето. Съжалявам.

Очите ми се разшириха. Бебе? Джули е била бременна? С моето дете? За неизвестен поред път днес се свлякох на земята. Джули е носела детето ми. Нашето дете. Знах, че не е много удачно сега за дете, но беше без значение. Вече го нямаше.

Господи! Защо не ми е казала? От колко време е знаела?

Толкова много въпроси се въртяха в главата ми, а отговорът за тях ми се струваше безсмислен. Бяхме говорили с нея, че не е сега момента за дете, но дори и то да бе тук сега... Щеше да е наше. Щеше да прилича на нея. Едно малко подобие на Джули. Щеше да тича нагоре надолу из апартамента. Щеше да казва "Мамо" и "Татко". Щеше да се смее докато я гоним. Щеше да ни държи будни по цели дни и нощи. Но сега, това бе една съвсем различна реалност.

Усетих нечия ръка на рамото си. Вдигнах глава и видях Рени. На лицето й бяха изписани тъга, съжаление и вина.

-Знаеше ли, че е бременна? - попитах с горчивина в гласа.

-Бях с нея вчера, когато разбра. Днес отиде на лекар, за да провери дали всичко е наред. Щеше да ти каже тази вечер.

Пред очите ми се спускаше черна пелена. Как не го забелязах по-рано. От седмица се оплакваше, че не се чуства добре. Мислех, че просто е болна и нищо повече. Дори и не ми мина през ума, че може да е това. Не знам как, но след няколко секунди главата ми срещна пода и всичко около мен изчезна.

In The Name Of La FamigliaWhere stories live. Discover now