In The Name Of La Famiglia

Глава 16

Касандра

-Дядо!

-Моята малка Каси!

Хвърлих се в прегръдката на дядо си. Винаги съм знаела, че мога да разчитам на него, ако имам проблем. Слава Богу родителите ми бяха на работа и можех на спокойствие да обсъдя "ситуацията" си с него.

-Какво има дорогая (мила)? Не би се свързала с мен, ако нямаше някакъв проблем.

-Виж дедушка (дядо), аз...

Вратата се отвори и Евгений влетя вътре.

-Евгений? Какво има? Защо връхлиташ тук като на пожар? - това определено не бе присъщо за него. Нещо се е объркало.

-Госпожице... - спря за секунда, преглътна. Усещах, че се чуди как да ми поднесе новината. - Измъкнали са ги. Момичето не е било в дома си, когато е пристигнала пратката.

Поех шумно въздух. Мамка му!

-Има и още нещо. - пое си дълбоко дъх и продължи. - От три часа нямам връзка с Игор. За последно ми каза, че ги следи. Каза, че с тях е мъжът, когото сте видели онзи ден в апартамента им.

-А ти проучи ли го? - попитах едва сдържайки яда си в мен.

-Да. Името му е Маркус. Маркус Мароне.

-Мароне? - поипта дядо. - Като главатарят на италианците Мароне?

-Същият. Оказва се че преди много години негови далечни предци избягали от Италия и са дошли тук.

-Че какво общо има това със ситуацията? - попитах неразбиращо.

-Негови роднини са представители на семейства Димови и Илиеви. Част, от които са и хората, които търсиш. Джулиана и Борислав се падат някъде четвърти братовчеди, което значи, че гените са достатъчно размити, така да се каже, че да имат семейство. За това и са били за около месец в Италия под крилото на Мароне.

-Все още не схващам на къде биеш Евгений. А вече започвам и да се ядосвам.

-Мароне е импотентен. Най-близките му наследници по кръвна линия за Борислав и Джулиана.