Джулиана
Два месеца по-късно
Бяха минали два месеца от случая с бомбата. Човекът, който знаеше кой стои зад това бе мъртъв и ние нямахме идея какво да правим. Когато Маркус се убеди, че за момента всичко е наред ни намери ново място. Не искаше да рискува да се връщаме пак в онзи апартамент.
Моето състояние обаче бе друга работа.
-Джули? Добре ли си? Това е за пети път откакто съм дошла.
Пуснах водата в тоалетната и изплакнах устата си. От два дни не се чувствах никак добре. Сигурно бях настинала заради последната ни дивотия с Боби. Никакви непристойни глупости вече в студа!
Вдигнах глава и погледнах към рафта с принадлежностите ни. Фокусирах неооакования пакет превръзки, който стоеше и ми се смееше отстрани.
Да не би... Не. Започнах да броя. Нещо не излизаше.
Отворих вратата. Рени стоеше пред мен и ме гледаше разтревожено.
-Петнадесет.
-Какво? За какво говориш? - попита учудено.
-Закъснява ми с петнадесет дни. Не се е случвало откакто съм на хапчета.
-Пиеш ли ги редовно?
-Да. Не съм пропускала хапче. Възможно ли е да не действат?
-Ще се обадя на една приятелка на мама. Тя е гинеколог. Ще те прегледа още утре ако искаш. Мога и да отида и да взема тест, за да си 100% сигурна.
Кимнах несигурно.
След около час стоях като препарирана на дивана и се взирах невярващо в малката писалка с две чертички на нея.
-Какво ще правя Рени?
-Нямам идея. - за първи път я виждах толкова притеснена. - Утре отиваш при онази докторка. Докато не разберем какво е положението нито дума на Борислав. Още по-малко на онова италианско изчадие Маркус.
Кимнах. Сълзите се стичаха като водопад от очите ми. Нямаше да кажа нищо на Боби. Поне до утре.
***
Маркус
-Влез!
YOU ARE READING
In The Name Of La Famiglia
RomanceЖивотът на Джулияна никога не е бил като от приказките. Всичко, което е постигнала в живота си е направено с много пот и усилие и никога не е било даром. В любовта късмета също я е изоставил и когато си мисли, че всичко е загубено съдбата се намесва...
