In The Name Of La Famiglia

Глава 22

Джулиана

Забелязах Касандра още ъгъла на улицата. Беше с нейните приятелки и се кикотеха на нещо. Преполагам дори обсъждаха, коя колко пластични операции ще си прави, за да заприлича на... Каквото там си прилича.

Спуснах се към тях с бясна стъпка. Животът ми и без това беше каша, защо да не го прецакам още малко?

-Хей, Касандра! - извиках на около пет метра от нея.

Тя се обърна и ме изгледа учудено. Явно не преполагаше, че ще имам смелостта да й се опълча някога. Е, грешеше!

Забих юмрук в лицето й с всичка сила. Тя се строполи на земята, а аз й се нахвърлих отгоре.

-Шибана. Долна. Кучка! - крещях и след всяка дума забивах юмрук в лицето й. - Кълна се ще те убия! Ще ти го върна за всичките гадости, които ми причини през последните три месеца!

-Спри! Откачалка такава. Пусни ме!

Тя крещеше и се опитваше да ме избута от себе си. Адреналинът във вените ми бе ударил невиждани стойности сега просто исках да я убия и да не ми се мярка пред очите.

След поредния удар носът й изпука. На ти руска психопатко такава! Някак си тя успя да ни преобърне и започна да ме удря. Увих ръка около къдравата й опашка и я избутах от мен. Продължавах да я налагам.

Целият университет се бе скупчил около нас, но никой не смееше да ни разтърве. Гневът бликаше от тялото ми на талази и бях сигурна, че са го усетили дори и в Китай.

-Джули! Джулиана, спри!

Усетих как ръцете на Борислав се увиват около мен и ме дърпат назад.

-Бориславе пусни ме! Ще я убия! Ще я удуша!

-Махнете я тази е луда!

-Какво става тук?

Женски глас накара всички да се отдръпнат. Жена на около петдесет години се приближи към нас. Имаше същите руси коси като тези на Касандра, но нейните не бяха къдрави и бяха прибрани в елегантен кок. Носеше тъмносиня рокля, а над нея бяла престилка с дълги ръкави. Тъмносините й токчета изтракаха по плочките пред факултета и накараха всички да замръзнат.