Глава 12

654 41 10
                                    

Студеният син поглед на Маркус буквално мяташе ледени стрели по мен. Усещах как малко по малко му късам нервичките и това, вътрешно, определено ми забавляваше.

-И какво е условието ти bella?

Усетих как Борислав изсъска зад мен. Знаех, че едва се сдържа да не го удуши, но просто му дадох знак да стои мирно.

-Ще имаш наследник, когато аз реша, че съм готова. Имам още три години в университета, а Борислав - четири минимум. Не искам нито един от двама ни да се отказва от мечтата си. - устата на Маркус се отвори да ми възрази, но жеста ми го спря. - Все още не съм приключила. Това е първото. Второ - не искам брака, който си ни принудил да сключим да се раздухва наляво - надясно. Това е наша работа и ние сами ще решим, кой ще знае за него и кой - не.

Очите му следяха всяко мое движение. Напрежението във въздуха бе толкова осезаемо, че можеше да се реже с нож.

-Добре bella. Щом така искаш, така да бъде. Но не ме изпитвай. Не се славя с особенно търпение.

След тези негови думи двамата с Борислав напуснахме кабинета. В очите му се четяха безброй емоции.

-Какво си мислиш, че правиш? Сключваш сделка с дявола и искаш от мен да я спазя като послушно пале? - просъска орез зъбите си.

-Боби - погалих нежно лицето му в опит да го успокоя, - това е номер. Искам да отложа максимално нещата във времето, за да измислим план какво да правим в момента. Обещавам ти - всичко ще е наред.

Той кимна нервно. Бавно се насочихме към стаята, която трябваше да делим като съпрузи. Всичко това беше толкова нереално.

Бавно отворих вратата и се вцепених. Пред нас не бяха само Рени и Александра. В стаята бяха както моето, така и неговото семейство.

-Мамо? Татко? - гласът ми потрепери.

-Джули! - хвърлих се в прегръдките им.

Не можах да сдържа сълзите си. Хората, които най-много обичах бяха тук. До мен. И не само.

-Деца - вдигнах глава и се вгледах в майката на Борислав, - знам, че може да сте уморени, но искам да разбера какво се случва? Защо сме тук? Има ли нещо, което онзи надут италиански пуяк не ни е казал?

Изтрих с ръка сълзите си. С Борислав прекарахме следващите няколко часа разказвайки всичко, което се случи през последния месец.

In The Name Of La FamigliaOù les histoires vivent. Découvrez maintenant