In The Name Of La Famiglia

Глава 10

Джулияна

Слънцето блестеше ярко над синьото море. Стаята беше обляна в светлина. Слънчевите лъчи нежно докосваха откритата кожа на ръката ми. Направих опит да отворя бавно очи, но бях заслепена от ярката светлина. Обърнах се настрани. Отворих бавно очите си и видях най-прекрасната гледка в живота си.

Борислав спеше кротко с лице обърнато към мен. Беше толкова спокоен. Брадата му беше станала по-гъста. Явно не се бе бръснал повече от седмица. Чертите му бяха меки, нежни, но определено се бяха изострили. Беше леко отслабнал.

Ръката ми леко се протегна да погали лицето му, но бързо я отдръпнах. 

Бавно се изправих от леглото и тихо излязох от стаята. Отидох в моята, взех си бърз душ и се преоблякох. Насочих се към малкото помещение, което служеше за кухня. Бях решила да сготвя нещо, за да се отдалеча от мислите си за всичко случило се.

Успях да намеря необходимите продукти и запретнах ръкави. Разтворих маята, разбих яйцата и прибавих малко сол. 

-Не знаех, че си станала.

Подскочих. Погледнах към Боби, който небрежно се беше отпуснал на рамката на вратата. Беше без тениска, което ми предоставяше неповторима гледка към тялото му. 

-Станах преди около час. Реших да направя нещо за обяд. А не сме били в Италия, ако не сме яли поне веднъж пица.

Той се засмя.

-Това ли правиш? Кажи само с какво да помогна.

Боби застана от дясната ми страна. Усетих аромата му на сапун и мента и устата ми се напълни със слюнка. Отклоних поглед от него и му подадох ситото. През цялото време му казвах какво да прави, но освен да хаби ценен продукт, друго не направи.

-Господи Боби, цели се в купата! Изсипа около половин килограм брашно навсякъде.

-Стига си ми викала Джули!

Ръката му неволно се отплесна настрани и брашното в ситото се озова върху мен. 

-Господи Джулс! Адски много съжалявам.

Изгледах го с равен поглед. Обърнах се, заграбих цяла шепа с брашно и я хвърлих по него.