In The Name Of La Famiglia

Глава 27

Маркус

Колата ми спря на паркинга на болницата, от която бе избягала Касандра. Наоколо се размотаваха едни от най-безпощадните главорези на руската мафия. Елисавета беше кълбо от гняв и нерви. В момента, в който колата ми спря тя изкочи и започна да крещи на един от мутантите, които се разгождаха. Явно това бе Миша, за който ми каза, че трябвало да пази Касандра.

Докато тя крещеше заповеди на руски аз набрах Винченцо.

-Слушам capo!

-Искам да пратиш най-добрите охранители да пазят Джулияна и Борислав. Също прати някой да наглежда приятелките на Джули, както и осигури охрана на семействата на всички. Касандра е успяла да се измъкне и нямам идея на какво е способна. Но нито дума защо е това на никой!

-Вече пращам хора.

Затворих телефона и се обърнах. Елисавета стоеше зад мен и ме гледаше подозрително.

-Наредих на Винченцо да прати хора да пазят Джули, Боби и най-приближените им. Искам да съм сигурен, че ще са в безопасност.

Тя кимна.

-Предупреди го, че ще има и мои хора. Касандра прекали с това. Може да ми е дъщеря, но това просто... Не мога да го опиша с думи вече. Да правиш малки номера, за да те хареса момпе е едно, но опит за убийство, нападение над медицинска сестра и доктор, убийство на неродено дете! Това е върха на сладоледа от лайна, в които дъщеря ми е затънала.

-Ще я намерим. Каквото и да ни коства.

Джулиана

Отворих вратата на апартамента. Рени и Акександра стояха отпред и гледаха ту към мен, ту към двамата напомпани главорези на вратата.

-Искаме ли да знаем? - попитаха в хор.

-Май и аз не искам да знам вече.

Двете влязоха в дневната. Алекс извади бутилка вино от чантата си, а аз оставих две чаши за тях двете.

-Донеси още една. За теб като ранен неалкохолик имам нещо специално.

Извади от чантата си бутилка детско шампанско. Аз се засмях и взех още една чаша за мен. Алекс се пльосна (възможно най-буквално) на дивна, Рени седна на единя футьойл, а аз на другия.