In The Name Of La Famiglia

Глава 6

Борислав

Ако някой ми бе казал преди седмица, когато пристигнах в Рим, че сега ще чакам най-добрата приятелка на Джули на летището, и то не с добро, щях да умра от смях. За съжаление това пътуване до тук се оказа пълна катастрофа.

Джулияна беше в неизвестност повече от седмица и хората нямаха никаква представа, къде може да е тя. 

Нямахме нищо. Нищичко! Документите й бяха изрядни. Не беше напуснала България, но въпреки всичко не изключихме и италианската следа.

Видях руси кичури и вдигнах ръка. Рени бързо се ориентира и тръгна към мен. Изглеждаше ужасно. Торбичките и сивите кръгове под очите й ми подсказваха, че не е спала от адски дълго време. Косата й беше разрошена, малкото количество грим, което носеше обикновено, бе заменено от абсолютна умора.

-Здравей Рени!

Прегърнах я леко, тя не успя да сдържи сълзите си и просто рухна в ръцете ми. Нежно галех косата й, а сълзите й мокреха черната ми тениска. 

Когато успя да се съвземе ме погледна и проговори.

-Съжалявам за това. Просто... Джули е силната, не аз. Ако сега тя бе на мое място, щеше да е раздала правосъдие на всички.

-Говори ми. Все едно не знам каква е и колко луда е на моменти. - леко се засмяхме като се сетихме за всички луди идеи в главата на това момиче, които дълги години бяха потискани.

Двамата се насочихме към колата навън и тръгнахме към имението. Когато пристигнахме показах стаята на Рени и я оставих да поспи, за да събере сили.

Отново направих безполезен опит да се обадя на Джули. Все се надявах телефонът й да се е включил, по някаква нереална случайност. Влязох в галерията си. Намерих снимка от преди две години на нас двамата.

Бяхме в София и се записвахме за изпитите за влизане в Медицинския. Беше адски щур ден. 

Надявах се да е добре. Просто не вярвах, че има човек, който би искал да й причини нещо зло.

Беше всеизвестен факт, че двамата се запознахме преди около седем години и тя никак не ме харесваше. Но въпреки всичко ми даде шанс и сега исках да го използвам максимално.

Джули беше човек, който е инат по природа. Винаги успяваше да постигне всичко, което си науми. Полагаше огромни усилия за всичко. И най-важното - винаги беше себе си и не се опитваше да го скрие.  Дори прекалената и невинност и искреност бяха сладки. На моменти показваше загрижеността на майка-орлица, които, макар и малко досадни в някои случаи, показваха загрижеността й към околните.