In The Name Of La Famiglia

Глава 30

Борислав

Седях на стола вече три часа и през цялото време не спирах да тропам нервно с крак. Рени беше в болницата при Давид. Оказа се, че Касандра е успяла да отстрани охраната и после се отвлякла Джули под носа на Давид. Вината ме разяждаше и не можех да си намеря място от нерви.

Елисавета бе дошла преди малко и сега с Маркус обсъждаха къде може да се е скрила Касандра.

-Спри да нервничиш. Така не помагаш на никого. - каза троснато Елисавета.

-Това нямаше да се случи, ако ни бяхте предупредили, че прекрасната ти щерка е избягала.

-На Джули й се бяха струпали достатъчно проблеми на главата. Нямаше смисъл да я тревожим и с това.

-Тогава, защо не казахте на мен? Трябваше поне един от нас да знае. Сега поне нямаше да чакам като пълен глупак онази да се обади от някъде си.

-Бориславе успокой се. Няма къде да скрие без някой от хората ни да я забележи.

-Прекрасно. Значи ще чакам нареждане евентуално дали да я прибера у дома жива и здрава или в ковчег. Това ли ми казваш?

-Момченце...

Телефонът ми започна да звъни. Отново беше непознат номер. Направих им знак да мълчат и включих високоговорителя.

-Някой май е доста нетърпелив.

-Чаках просто нарежданията ти Касандра.

-Моето слдако, добро момченце. Слушай внимателно. Това важи и за онези двамата до теб. Чакам те на едно особено място. Попитай Маркус къде криеше човека, заложил бомбата пред дома ви. Когато разбереш адреса ела при мен. Но да не си посмял да доведеш него или майка ми. Не искам играта да приключи толкова скоро.

Линията прекъсна. Вдигнах глава към Маркус. Той вече звънеше на Винченцо и редеше нареждания на италиански. Погледнах към Елисавета.

-Каквото и да стане, ние идваме с теб. Може да стоим настрана, но няма да ти позволя да идеш на самоубийствена мисия сам.

-Винченцо отива да изчисти периметъра. А ти вземи това. - той извади пистолет и ми го подаде. - За всеки случай. Не знам какво ще й хрумне на онази красавица.