In The Name Of La Famiglia

Глава 5

Джулияна

Това беше най-лудото пазаруване, на което съм била някога! Ава буквално летеше през магазините. През 0,05 секунди ми подхвърляше някоя дреха и ме караше да ги меря. Някои дори главата не можех да си промуша, защото бяха адски малки. Все пак Ава носи ХS размер, а аз съм от години в секцията за по-пълничките момичета.

И въпреки всичко тази жена успя да похарчи повече от сто хиляди евро. СТО. ХИЛЯДИ. ЕВРО! Как успя за Бога!? Тази жена не спираше да ме удивлява с всяка изминала минута.

За обяд седнахме в едно малко италианско ресторантче точно срещу Колизеума. Беше невероятно. Усещах Италия навсякъде около мен. Атмосферата, хората, храната, всичко! Чувствах се като на почивка, която щеше да продължи вечно.

За съжаление щастието ми не продължи дълго.

Малко след като се прибрахме в стаята ми се промъкна Маркус.

-Искам ли да знам колко изхарчихте с любимата ми съпруга днес?

Обърнах се щом чух гласът му. Беше се подпрял на стената, а ръцете му бяха скръстени пред мускулестите му гърди. Маркус се оттласна от стената и се приближи към мен.

-Пука ли ти изобщо? - попитах го язвително. - На ден сигурно правиш десет пъти повече от парите, които жена ти използва, за да направи бъдещата ти снахичка "приемлива" за безхарактерният си съпруг. - последните думи буквално ги изплюх в лицето му и се постарах да натъртя малко повече на последните три.

Маркус се изсмя през стиснати зъби. 

Правило номер едно в разговора с мъж (според Александра и всяка втора проклета жена на тази планета)  - винаги казвай на мъжа това, което иска и трябва да чуе. Правило номер две - НИКОГА НЕ МУ КАЗВАЙ ИСТИНАТА В ОЧИТЕ! Две прости правила, които никога не спазвах.

-Никой ли не те е учил как трябва да разговаряш с мъжете? - попита ме подигравателно той.

-Скъпи "братовчеде", доста хора са ми казвали, че вие мъжете сте странни птици. Вие искате всяка жена да ви боготвори, да зачита мнението ви дори и когато то не струва, да обича това, което и вие, да гали крехкото ви и ранимо его. - през цялото време плъзгах пръст по стегнатите мускули на гърдите му и усещах как дъхът му секва при всяка втора дума от гласът ми. Погледнах го с най-милия си поглед, плъзнах ръка в косата му и го наведох, така че да мога да прошепна в ухото му - Аз обаче не съм всяка жена умираща за мъжко внимание. Не знам дали ти го казах, но по скоро ще умра сам сама в забравен от Бога манастир отколкото да се отдам на някое скапано копеле - последните думи буквално ги изплюх в ухото му - най-вече на милото ти братовчедче или теб!