In The Name Of La Famiglia

Глава 21

Джулиана

Беше минала седмица от случилото се. Борислав не се откъсваше от мен дори и за секунда. Постоянно ме питаше дали съм добре и дали имам нужда от нещо. Аз само кимах или клатех глава. Не исках да говоря или да виждам никого. Стоях по цял ден пред прозореца и гледах към парка. Децата тичаха безцелно, а гласчетата им огласяха всичко наоколо. Сълзите се стичаха непрестанно от очите ми и ми се искаше моето бебче да е още тук.

Майка ми дойде за малко. Очаквах да ме прегърне, да ме успокои, да ми каже, че живота е пред мен и всичко ще се оправи. А тя? Тя просто дойде, огледа апартамента и започна да мрънка колко стиснат бил Маркус.

Борислав не издържа и я изгони. Баща ми се обади веднъж, но единственото, което ми каза бе "Пф! Голяма работа! После като ги народиш десет ще мрънкаш, че не ги искаш и пак ще ревеш.". Имах чувството, че целия свят се бе обърнал срещу мен.

Маркус идваше всеки ден, за да види как съм, но Боби не го допусна по-далеч от входната врата. Той определено бе последния човек, когото възнамерявах да видя.

Сега отново стоях на прозореца и гледах към парка и Витоша. Боби се приближи до мен.

-Джулс. - каза с равен тон. - Отивам до университета. Трябва да наваксам с материала от последните дни. - седна на дивана до мен. - Рени ще дойде след малко, за да те наглежда няколко часа. - продължих да мълча и да гледам през прозореца. - Джули, моля те, кажи нещо. Мина повече от седмица, а ти не си проронила и дума. Искам да знам, че си добре и...

-Как да съм добре Боби? - погледнах яростно към него. - Кажи ми как? Знаеш ли какво изпитвам в момента? Имам чувството, че някой е изстръгнал нещо от мен насила. Детето ни...

-Детето ни не би искало майка му да го съжалява! - изкрещя той. - То би искало тя да продължи напред и да се бори с проблемите. Разбирам, че ти е тежко, но няма да позволя да стоиш тук по цял ден и да се самосъжаляваш. Не си нито първата, нито ще си последната, която губи дете. Ще опитаме пак. И пак. И пак. Ще имаме дете един ден каквото и да ни струва. Имам позната, която е психолог и...

-Бориславе, аз не съм луда! - казах троснато.

-Не съм и казвал, че си. Просто искам да говориш с нея. Тя ще ти помогне много повече от мен и моето мъжко мислене в този момент. - той се изправи. - Плюс това, тя знае какво е да загубиш дете. При това седем пъти за три години. - обърнах се и погледнах към него. - Помисли и над това.