In The Name Of La Famiglia

Епилог

Джулиана

Четири години по-късно
София, България

-Едно, две, три, напъвай!

Остра болка прониза цялото ми тяло. Господи, как болеше само.

-Виждам главичката. Още един-два напъна.

-Стискай зъби любов моя! Още малко остана.

-Боби, много ме боли.

-Напъвай! - извика лекаря.

Напънах с всичка сила и изкрещях от болка. Напънах още веднъж и след секунди чух силен бебешки плач.

-Браво на вас госпожо! Остана още едно и край. Пак на три. Едно, две, три - напъвайте!

Напъвах така още няколко минути. Тогава се чу втори бебешки плач. Строполих се на родилната маса. Боби ме прегърна и целуна устните ми.

-Беше чудесна любов моя.

Усмихнах се.

-Поздравления! Имате здрави и много красиви момченце и момиченце!

Сълзи на щастие се стичаха от очите ми. Подадоха ни две малки вързопчета. Едното беше увито в синьо одеалце, а другото в розово. Усихнах се на двете малки човечета в ръцете ми.

-Здравейте милички! Доста поизмъчихте мама, но определено си заслужаваше за вас.

Не можех да бъда по-щастлива в момента. Преди четири години, това бе най-ужастният ден в живота ми, а сега бе моят най-щастлив.

Погледнах нагоре и мислено благодарих на Маркус. Той жертва живота си за нас преди четири години, за да може днес да се родят тези две малки звездички.

Още три години по-късно
Рим, Италия

-Марк! Ели! Елате по-близо. Знаете, че не мога да ви гоня в това състояние.

Двете деца се обърнаха и се затичаха към нас. Седнаха на два от столовете и започнаха борба за бисквитките в чинията на масата.

-Деца, успокойте се. Има още.

-Елисавета, моля те. Мисля, че токова захар им стига за днес.

Боби ми помогна да седна на стола. През последния месец ми беше доста трудно дори сядането с този корем. За съня да не говорим.

-Е? Кога ще е щастливото събитие? - попита въодушевено Елисавета.

Когато Маркус почина в онази злощастна нощ след седмица се появиха адвокатите му. Беше оставил цялото си състояние на мен и Боби. Ние обаче бяхме единодушни, че не искаме нищо от това и с мъка убедихме Елисавета да поеме контрол върху имотите и парите му. Знаехме, че така ще е най-добре.

Сега имах до себе си най-прекрасния мъж на света, моите малки сладки дяволчета - Маркус и Елисавета, и още едно на път. Относно професор Ставрева (Елисавета) - тя се бе превърнала във втора майка за нас. Присъстваше на всеки рожден ден на децата и на всеки друг празник. Давид беше добре. Преди две седмици най-накрая събра смелост и предложи брак на Рени. Но и тя криеше една изненада за него в ръкава си. Добре де - корема си. Беше бременна в началото на третия месец и сега Давид буквално се държеше с нея като с истинска кралица. Буквално целуваше земята под краката й. Не можех да бъда по-щастлива за тях.

-След по-малко от два месеца. Този път решихме да изчакаме детето да се роди, за да можем тогава да приготвим някои от нещата. А и чакаме скоро сватбата на Давид и Рени. Ти също си поканена и не приемаме "Не." за отговор.

-Как бих могла да го пропусна. Когато вие направихте официалната си сватба двамата се скараха у кого да стоят пръстените. Сега чакам да се скарат кой на кого е изял пържолата например.

Тримата избухнахме в смях. Огледах хората около мен.

Ако преди седем години някой ми бе казал, че ще бъда отвлечена от шефа на италианската мафия и ще ме принуди да се омъжа за любовта на живота си щях да му се изсмея в лицето. Това звучеше буквално като извадено от някой роман или някой холивудски филм. Всъщност това се оказа моят живот. Влюбих се, изпитах неща, които не пожелавам нито една жена да изпита в живота си, загубих хора, които обичах и ценях, едва не умрях на няколко пъти.

Но сега бях тук. Бях до най-добрия съветник в живота ми. До мен бяха трите ми най-любими същества, а четвъртото растеше в мен с всеки изминал ден и вече нямах търпение да го видя.

-------------------------КРАЙ--------------------------