In The Name Of La Famiglia

Глава 4

Джулиана

-Wake up baby girl! It's a great day and we are going to shop all day! (Събуди се малката! Денят е прекрасен и ще го прекараме в целодневно пазаруване!)

Това е шега! Как може тази жена да е толкова щастлива рано сутрин?

-What time is it? (Колко е часът?) - попитах сънено.

-It's almost noon. You missed the breakfast so we can get something to eat while we are out. I know an excellent restaurant a few kilometers away. You have 30 minutes to get ready or I will kick you out of the house while you are still with this T-shirt. (Почти обед е. Пропусна закуската, така че можем да вземем нещо за хапване навън. Знам отличен ресторант на няколко километра от тук. Имаш 30 минути да се приготвиш или ще те изритам от къщата докато си още с тази тениска.)

Очертаваше се мноооого дълъг ден.

***
Борислав

Чуден начин да започнеш ваканцията си! Полетът ми закъсня със седем часа, за малко да се натровя със сандвич с изтекъл срок на годност и за капак пътувах с футболен отбор, който не спираше да крещи на поп фолк песни и гръмогласно да се обяснява колко големи били гърдите на италианките. Отвратително! Това бяха най-дългите десет и повече часа в живота ми.

Когато излязох пред летището вдишах прекрасния италиански въздух. Беше доста топло и се радвах, че въпреки лошото време в София бях облякъл по-леки дрехи. Видях един доста издокаран италианец да оглежда хората. Носеше малка табела с името ми на нея и, ако трябва да бъда честен, май му беше доста неловко. Носеше адски скъп черен костюм, на ръката си имаше Rolex, който сигурно струваше колкото колата на родителите ми. Носеше слънчеви очила, но виждах, че зад тях се крие човек, който 100% ръкководи с желязна ръка някоя фирма и не му е присъщо да чака непознати на летището.

Насочих се към него. Той ме забеляза и свали очилата си. Първоначално мислех, че на възрастта на брат ми, но колкото повече се приближавах, толкова повече забелязвах, че бе поне 15 години по-стар от мен. Имаше леки бръчици около очите, но вместо да го правят по-непривлекателен, то беше обратното. Очите му бяха същия цвят като моите, но една идея по сини.

-Ciao!* - той подаде ръка към мен. - Борислав, нали?

Имаше доста силен италиански акцент и едва различих името си.