Recovery

Част 11

Умът ми не може да го побере какво се случи току що , колкото й да се опитвам не мога да намеря каквато и да е логика. За първи път от две години останах напълно безмълвна , а действията ми преди малко ме учудват. Дразнещият , но и в същото време познат звук ме накара да се размърдам в леглото и леко мърморене излезе от устата ми.Клепачите ми се отвориха бързо при мисълта , че току що шумът на телефона ми ме събуди. Събуди ме !Голямо успокоение премина през цялото ми тяло осъзнавайки , че това е само сън ,но гневът ми се засили , защото телефона не спираше да звъни.

- Какво ? - съненият ми глас се разнесе из стаята , без дори да осъзнавам с кого говоря.

- Скоро няма ли да благоволиш да слезеш и да закусиш ?- гласът от другата страна ми звучеше познат , все още хубавата вест бе заела съзнанието ми , без да обърна каквото и да е внимание на името на човека с когото разговарях в момента.

- Колко е часът ? - след изказването си отдръпнах телефона от ухото си , опитвайки се да прочета името на екрана. И отново денят ми ще бъде провален , още преди да е започнал , щом се опитах да фокусирам погледа си към екрана и разчетох името на Сам.

- Знаеш ли както и да е , след малко ще сляза . - просто върнах телефона си до ухото и игнорирах или по точно не си направих труда да изслушам това което Сам говореше в момента. След това просто затворих телефона и го хвърлих на мекото легло до мен. С върха на пръстите си потърках слепоочията си в опит да успокоя силно пулсиращата си глава , но без успех. Премахнах топлата завивка и станах от леглото , тръгвайки към гардероба за да избера какво да облека. Не бях в настроение отново да се прекарам денят си в компанията на Сам и ходещите чекове , затова предпочитам да се отбия в училище. Както винаги не изневерих на себе си и избрах черни кецове , кожено яке , бяла тениска и тъмно сини дънки. Оставих дрехите си на неоправеното легло и влязох в банята за да се изкъпя.

................................................

По дяволите тези стълби ме карат да се чувствам ужасно тромава.Никой нормален човек не би си поръчал дървени стълби , които скърцат при всяко стъпване върху тях и дори са до някаква степен хлъзгави. Но Сам не попада в тази графа , защото той е психически нестабилен , щом боготвори тези чудовищни стълби. Забелязвайки последната стълба , умствено затанцувах танца на радостта . Не след дълго краката ми стъпиха на твърда земя , а в съзнанието ми изникна картината в която буквално се свличам на земята целувайки и благодарейки на Бог , че това мъчение свърши. От мястото на което се намирах можех да забележа част от хола и по - голяма част от кухнята , която в момента бе брутално претъпкана. Все още не се бях разсънила , въпреки душа който си бях взела и нямах никаква енергия, та да не говорим и психическата нагласа която ми трябваше за да издържа присъствието им. Сънят ми бе достатъчен за седмица напред така , че просто можех да се надявам да не се случи или да не сънувам още нещо от този сорт, което тотално ще ме изнерви отново. Крачките ми бяха бавни и тихи , надявайки се да не ме чуят , но решението ми в последният момент се промени и просто спрях на място.