Recovery

Част 39

Стоях спокойно на място си , докато  слушах как Стайлс  натисна дръжката и отвори вратата на стаята , позволявайки на Мелхиор да влезе.
-Знам , че прекъсвам нещо , но дойдох да ви попитам дали искате да вечеряме заедно !? – можех да различа емоциите в гласа му. Много добре знаех , че не е дошъл за това , а тонът му ме караше , да мисля , че  бе видял всичко което се случи в лобито ,а това не е от полза за Блейк .Щом Мелхиор се появи пред мен , моментално забелязах как тялото му се тресеше от нерви . Тази негова реакция , бе като индикатор за напиращият се гняв в тялото му , който чакаше най – удобният момент за да се отприщи.
-Не ме лъжи. – стоях спокойно на мястото си , подготвяйки се психически за предстоящото избухване на Мелхиор .
-Ще го убия и никой няма да намери тялото му .– разумът  се бе изпарил от главата му и на негово място се бе появил гневът , който с всяка изминала секунда завладяваше тялото му . Погледът на Хари излъчваше микс от емоции . Сякаш водеше вътрешна битка със себе си.Може би  искаше да се случи нещо на Блейк , но и  осъзнаваше , че това не би било правилното решение.
-Насилието не е решение , знаеш го  много добре . – станах от мястото си и се насочих към Мелхиор . Застанах пред него , при което той се доближи по – близо до мен и ме прегърна. Ооо.... идиотска прегръдка.
-Нали знаеш , че за мен си малката сестра която винаги съм искал. – гласът му бе тих и спокоен , но  въпреки това знаех много добре  , че Стайлс е чул думите му. Този изблик на емоции бе прекратен бързо и само след няколко секунди аз и Мелхиор се намирахме на разстояние повече от полових метър.
-Значи не искате да вечеряте с нас !? – погледът му бе видимо различен и по – спокоен ,което означаваше само едно : Блейк ще живее може би още 24 часа.
-Не ! – Стайлс предпочете да отговори вместо мен , при което Мелхиор ме погледна , само за да се увери дали съм на едно мнение с него.
-Окей ! Оставям ви намира тогава . - след изказването си се насочи към врата , отвори я , но се спря и се обърна към Стайлс.
-Само да разбера , че си й направил нещо , откъснатите топки ще бъдат само началото на краят ти . – щом Мелхиор вся достатъчно страх в Стайлс , се изнесе от стаята ми. Колко гениално !
-Има странно чувство за хумор . – в гласът на Стайлс се четеше голяма доза объркване , която бе примесена със страх.
-Да го кажем , че е чувство за хумор. – засмях се на собственото си изказване.
-Гладна ли си ? – смехът ми видими успокой Хари , при което очите му придобиха онзи нечовешки зелен цвят , който ме успокояваше.
-Нечовешки гладна . – отново си позволих да се засмея на собственото си изказване.
-Тогава защо не каза на Мелхиор , че ще вечеряме с тях ? – той седна до мен и ме погледна право в очите.
-Защото единственият човек , който трябва да е около Мелхиор в момента е Криста. Има нужда тя да го успокой , а и няма да е лошо да прекарат малко време заедно.
-Има логика . – разбира се , че има логика , нали все пак аз съм го измислила , а не ти .
-Знам един малък ресторант , който е близо до хотела . Освен ако не искаш да вечеряме тук ? – погледнах към Стайлс , чакайки да избере мястото , на което ще вечеряме.
-Ще  оставя избора на теб .
-Облечи се добре , защото излизаме навън . – насочих се към гардероба в стаята , взимайки от него топлото си лилаво яке, а през това време усещах погледа му.
-Дано този път да ми позволиш да платя сметката . – засмях се на думите му. Момчетата и тяхното его.
-Ще видим .  – приближих се до Хари , хванах го за ръката по най – нежният начин и го поведох към изхода в стаята.