Recovery

Част 43

-Защо от няколко дни ме игнорираш ? – гласът му накара всички мускули в тялото ми да се стегнат.
-Няма такова нещо . – за съжаление , нямаше как да избягам от Стайлс , по простата причина , че бяхме единствените хора в асансьора. Поредната шега на живота.
-Напротив ! Не отговаряш на съобщенията ми , не вдигаш когато ти звъня и се правиш , че не  съществувам. – той се оплаква , че го игнорирам ? Аз да не започна да се оплаквам.
-Оу! И приятно ли ти е да те игнорирам ? – гласът ми бе студен  и безчувствен.
-Не ! – погледа ми се насочи към лицето му , виждайки  как лицето му бе пребледняло.
-Радвам се ! А и между другото Честит Рожден Ден с два дена закъснение. – лепнах си  една изкуствена усмивка и се надявах по – скоро вратата на асансьора да се отвори.
-Защо по дяволите ми се сърдиш ? – не е защото ме игнорира почти цяла седмица.
-Дано поне си отворил подаръка ми . – за първи и последен път избирам подарък , за човек , който не заслужава нищо подарено от мен.
-Изпратила си ми подарък ? – това негово изказване ме матира и просто се отказах да говоря с него.
-Няма ли да ми отговориш ? -  погледа ми се насочи към лицето му  , виждайки как линиите на лицето му станаха по - дълбоки , щом осъзна какво е положението.
-До кога ще ми се сърдиш ? – явно изцяло бе наясно , колко е виновен , щом започна да се доближава към мен .
-Спри да се държиш като дете. Просто нямах време да ти обърна внимание . – въпреки настойчивите му опити да ме накара да проговоря , инатът ми бе по – голям от всичко.  Вратата на асансьора се отвори и аз се изнесох колкото се може по – бързо , само и само да не съм толкова близко до него .
...........................

-Трябваше да изчакаш . – както всеки път влетях в кабинета на баща ми , без да се съобразявам с тъпата му секретарка.
-Трябва да подпишеш едни документи.  – по най – бързия начин се насочих към бюрото му , поставяйки пред него документите.
-За какво става дума ? Да не искаш да прехвърлиш къщата на твое име ? – тази умна мисъл от устата на баща ми ли излезе !?
-Не , но благодаря за идеята.  Трябва ми подписа ти  , за да мина на самостоятелна форма на обучение. – най – накрая бе дошъл деня в който единствените моменти в който щях да стъпя в сградата на гимназията бяха само за изпитите . Без никакви погледи , без никакъв звънец , без досадните учители и.. и да предполагам се сещате за всичко което ви дразни , щом се сетите за онази сграда в която сте там не за да учите , а просто  защото учителите се успокояват , че не са единствените прецакани хора на планетата.
-Това означа , че няма да ми се налага да се моля на директорката да не те изключва. Между другото , трябва да благодариш на Хари , за тази опция .–  нещо ново , за което не знам .  Ще се разправям със Стайлс по – късно .
-Ще ги подпишеш ли или да ти фалшифицирам подписа ? – бяха ми нужни само няколко месеца за да се специализирам в тази област , но си заслужаваше..а й се печели доста добре .
-Сигурна ли си , че са свързани със самоподготовката ти ? – както винаги въпросите му ми лазеха по нервите.
-Ще побързаш ли ? – не получих отговор , нито следващ въпрос , но най – накрая той ги подписа.
-Какво ще правиш днес ? – от кога Коуел се интересува какво ще правя ?
-Ще се размотавам из Лондон . – взех листовете и внимателно ги прибрах в папката.
-Очаквах да кажеш , че ще се прибереш да учиш . – изказването на баща ми ме разсмя.
-И това ще стане , но няма да е скоро. – завъртях се на пръсти и се насочих към изхода на кабината му.  Извадих телефона от джоба на якето си и побързах да пиша на Стайлс.
-Трябва да говоря с теб. – отговора му не се забави.
-Вече ми говориш. Какво ще кажеш да се видим в апартамента ти , довечера в 20:00.
-Все още съм ти сърдита. Съгласна. – не дочаках следващо съобщение от мистър Харолд и по най – бързия начин върнах телефона си на предишното му място. Сега просто оставаше само да почувствам сладкия вкус на свободата.
..........................
-Май ти стана навик , да пазаруваш преди да се видим .-  щом двамата с Хари се озовахме в кухнята , той моментално стовари покупките върху плота.
-Случайно да имаш нещо за ядене ? – пицата винаги помагаше в случай като този , когато нямах желание да готвя.
-Не , но можеше да поръчам пица . – скръстих ръце и зачаках ответната реакция на Стайлс.
-Защо трябва да поръчваме храна , щом мога да ти сготвя. – внимателно извади покупките и нервно се огледа , в търсене на нещо из кухнята.
-И все пак пицарията на Данте , е на бързо набиране.  – вдигнах телефона си във въздуха доказвайки му , че ако видя дори и най – малкия облак дим ще се наложи да се задоволи с пица.
-Предлагам ти три степенно меню , специално приготвено от шеф Харолд Стайлс .-  той гордо насочи  погледа си към покупките , след което се зае с разпределянето им по групи.
-А какво включва  менюто ? –  както винаги любопитството ми надделя.
-Ще видиш . Имам нужда от помощта ти . – остави плика с кресона и се насочи към мен , облизвайки долната си устна.
-Този номер не минава при мен.  Какво ще кажеш да стоя тук и да ти казвам кое къде се намира ? –  въпреки че имах желанието да му помогна , предпочитам  да се наслаждавам на гледката . Кой не обича да гледа как момче с разкопчана до средата на корема му риза готви.
-Не става. Ще се наложи да ми помогнеш . – той сбърчи вежди , показвайки ми , че изказването ми не го устройва.
-Защо просто не признаеш , че не можеш да готвиш !?  - лек смях се изтръгна от устните ми.
-О , любов ще се учудиш какво мога да правя с тези ръце . – дистанцията помежду ни бе прекалено къса.
-И отново досадния и самовлюбен Стайлс се появи.  – този път не можеш да избегна по никакъв начин близостта на тялото му Бела.
-Чувството ти за хумор ще ми липсва , докато съм на турне. – и реалността ме удари право в лицето .
-Понякога си наистина голям задник. – той просто се усмихна. Странна реакция от негова страна.
-Знам , но и ти понякога се държиш ужасно с мен.  -  изказването му бе изпълнено с радост , сякаш не влагаше кой знае какъв смисъл в него.
-Има си причина .  Кога започва турнето ? – дано да не е скоро ...само да не е скоро.
-На 7  февруари в Сидни. - не можах да избегна момента на изненада от моя страна  . Това означава , че няма да виждам нечовешко зелените му очи , повече от три месеца. Чувам ли се какво говоря ?
-Това е след почти 4 дни ! – е Бела , това е края , на нещо , което нямаше начало. Просто приятели с привилегии . Или по – точно познати с привилегии.
-Да! Ще ми липсваш ! – о , не се прави , че мислиш това което казваш.
-Как може да ти липса човек , с който само си запълваш  времето ? – поради някаква странна причина , ме заболя от собственото ми изказване.
-Много често онези , които най – много те вбесяват , всъщност са тези към които най – силно се привързваш. – Стайлс постави ръцете си около скулите ми и както всеки път започна да ги масажира .
-Интересен факт , който не е подходящ за това , което е между нас .  Не че има нещо между нас. – въпреки лекия натиск , които пръстите му оказваха върху челюстта ми , му отговорих.
-Защо усложняваш нещата ? – след  изказването си , прекъсна всякакъв допир с тялото ми. Тялото му просто стоеше срещу моето на няколко милиметра , които бяха достатъчни за да не ме докосва.
-Защото няма логика да ти липсвам.  – продължавах да бръщолевя глупости.
-Ти си единственото нещо , което искам да видя , когато не ми е до никого. А колкото се отнася до това , че не ти обърнах внимание няколко дни , бях зает да се подготвям за турнето. – видимо логично оправдание ! Бела пак омекваш.
-Нямам желание да говоря повече за това. – вдигнах ръце във въздуха . Не исках повече да се карам с него , за нещо което дори не съществува.
-Защо не дойдеш с мен на турнето.  – мисията невъзможна.
-Много добре знаеш , че Коуел ме държи далеч от звездния ви живот. – насочих се до плота на кухнята и само с едно мое повдигане се настаних отгоре.
-От кога слушаш Коуел ? – прав е . От кога започнах да слушам баща си !?
-Можеш ли да си представиш реакцията на Коуел , когато разбере , че си спал с дъщеря му ? – аз мога да си я представя. Ще вика и ще се тръшка , само защото съм преспала с едно от протежетата му.
-Ще ме намрази !? –  засмях се на думите му.
-Не ! Ще ме изпрати в интернат , където ще ме държат в клетка  , така че да стоя далеч  от всички вас  . Дори ще ме пъхнат в усмирителна риза , за да ограничат действията ми.– може би прекалих с украсяването на твърдението си , но все пак съм си права.
-Какво ще кажеш да забравим за Коуел и за всички останали . Защо ме гледаш така ? - телата ни отново бяха прекалено близо едно до друго , но допира между тях го нямаше.
- Знаеш ли какво ? Искам да те видя гол . Не , не в този смисъл.  Добре де и в този , но имам друго предвид. Гол. Пиян. Под душа. Сънлив. Крещящ . Подпухнал . Отчаян.  Разплакан. Прегракнал . Болен . Щастлив . Замечтан. Ядосан. Влюбен в мен... - спрях когато осъзнах какво му казвам. Поставих ръце  върху устата си и закачах да видя  каква ще бъде реакцията му.