Нечия къдрава дълга коса се размърда , а подпухналите му от сън клепачи потрепериха леко. След което последва затягане на хватката му около ханша ми, което допълнително ме ядоса. Положих доста усилия за да се смъкна надолу , така че устните ми да достигнат ухото му. И настъпи точния момента в който да разваля спокойният му сън.
-Спяща красавице , принца вече умря , докато те чакаше да се събудиш. – извиках цялото изречение в ухото му, при което той моментално се отдели от мен.
-Добро утро и на теб. – гласът му бе нечовешки дрезгав , а очите му нечовешки зелени.
-Кое му е доброто ? – отделих се от леглото и се изправих срещу спокойно лежащата фигура на Сю.
-Това е просто израз. Явно пак си станала с краката нагоре. – в допълнение към изказването си той включи и перфектно белите си зъби.
-И ти нямаше да си в настроение , ако те ползваха като плюшена играчка. – поради неясни за мен причини ни , започнах да обикалям около леглото.
-Знаеш ли колко момичета биха убили , дори само да ме видят за секунда. – ама какво самочувствие без покритие. При мен тези неща не минават.
-А ти знаеш ли , че на мен не ми пука въобще. – все още продължавах да обикалям наоколо , опитвайки се да отговоря на тъпите въпроси в главата ми , които ме връхлитаха с всяка изминала секунда. Хари най – спокойно си лежеше в леглото , без дори да му прави впечатление , че допреди малко се бе вкопчил в мен , като бебе което се е вкопчило в гърдата на майка си.
-Само за протокола . Какво правиш в моята стая? Или най – точният въпрос е .Как се озовахме в моята стая ? – можех да заложа цялото имущество на Сам , че очите на Хари се забиха в тялото ми.
-Дълга ...история. – по тона на гласът му разбрах , че най - нагло ме лъже. Дано поне той си повярва.
- Е, аз имам време.- опитах се да звуча колкото се може по – достоверно , въпреки че исках той да излезе от тук , колкото се може по – бързо.
-Поредната шега на момчетата. – Сю ако мислиш , че няма да те разпитвам се лъжеш.
-И ? - кръстосах ръце пред гръдния ми кош , след което се загледах към него , като избягвах контакта със ненормално зелените му очи. Бела стига с това ненормално или нечовешко...
- Но това е като цяло. – усещах колко е нервен в момента , като се има предвид как нервно прекарваше пръстите си по непокорните си къдрици.
YOU ARE READING
Recovery
FanfictionНе вярвам в любовта , та камоли в клишираните двойки ходещи из улиците на Лондон хванати за ръце.Животът за мен е поредния евтин филм на ужасите, който е на последно място във всички класации. Научих се да не вярвам на никого, да не очаквам помощ от...