Recovery

Част 31

Всеки един негов допир ме подлудяваше , без значение дали ръката му се намираше на талията ми или просто докосваше пръстите ми. Допира на устните му с кожата на корема ми , ме накара да изстена. Влажните следи от целувките му караха хормоните в тялото ми да ускорят действието си , но допира на косата му с кожата ми , ме разсейваше. Щом пръстите му докоснаха ластика на клина ми...

Всичко спря до тук благодарение на звука идващ от телефона ми , осъзнавайки , че всичко бе само сън. Мокрите сънища със Стайлс ми липсваха , поради простата причина , че всичко което се случваше си оставаше само плод на мръсното ми подсъзнание. Огледах се наоколо осъзнавайки , че желанието ми за сън се бе изпарило. Въпреки перфектното си психическо и физическо състояние , нямах желание да ходя на училище и без това , бях изпуснала 70 % от часовете си за деня. Реших да прекарам останалата част от деня в гледане на филми и ядене на корем. За жалост бе средата на седмицата и единственото нещо което даваха по телевизията бяха само ниско бюджетни сутрешни блокове. Взех лаптопа си и се насочих към хола , защото сигнала на интернета бе по – силен , отколкото в стаята ми. Световния проблем с интернета ! Профучах по стълбите , стискайки лаптопа в ръцете си. След няколко секунди , тялото ми вече се бе настанило върху пода , а лаптопа вече се зареждаше. В къщата цареше гробна тишина , което си бе доста странно , но ме устройваше. Звукът който идваше от Skype ме накара да се обърна към лаптопа си. Очите ми разпознаха никнейма на човека , който бе решил да развали спокойствието ми. Нека видим какво иска.

- Бела ! – гласът на Мелхиор се разнесе в пространството . Знам , че се питате кой е той , но и този момент ще дойде.

- Ти се сети да се обадиш . – той буквално ми се изсмя.

- От кога не сме говорили ? – тонът му този път бе сериозен , а това си беше рядкост за него.

- От два месеца и половина , или по – точно откакто се прибрах в Лондон. – бяха изминали почти три месеца от пристигането ми тук , а се случиха толкова много неща. Понякога се плаша от факта , че времето минава прекалено бързо . Чух стъпки , които идваха от стълбите , а това ме накара да насочих вниманието си .

- Здрасти Бела ! – тялото на Луи се появи на хоризонта , а като допълнение на картинката , той дърпаше куфар.

- Здравей Луи ! – къде ли отива ?

- Бела на кого говориш? – изказването на Мелхиор си навлече вниманието на Луи . Той просто остави куфара по средата на стаята и дойде до мен , разполагайки се на дивана.