Recovery

Част 49

Съблякох я , за да усетя влагата между бедрата й. Целувах кожата й , за да видя как цялата настръхва. Бела е толкова пристрастяваща . Тя е съвкупност от чисто сърце и мръсно подсъзнание. Бях благословен щом имах възможността да се събуждам до нея от няколко дни насам .

Гледах я как спи и се наслаждавах на спокойствието й . Можех да определя Бела на роза. Зад бодливата й външност се криеше нежно момиче , което имаше нужда да обича и най - вече да бъде обичано.

- Не е ли малко зловещо да ме гледаш така !? – съненият й глас се разнесе из стаята. Побързах да я придърпа по – близо към себе си.

- Обичам да те гледам докато спиш .- поставих влажна целувка върху подпухналите й устни .

- Какво ще правим днес ? – постави глава върху татуирания ми молец. Косата й се разпиля върху корема ми и не след дълго усетих топлината на тялото й .

- Нека да полежим , още малко . – пръстите й докоснаха ластика на бельото ми. Изсмях се от смелостта й.

- Някой се е събудил в много д...- гласът ми бе прекъснат от мелодията на телефона й. Бела не направи никакво усилие , за да разбере кой я безпокой. Но аз не можех да оставя нещата така. Протегнах ръката си и взех телефона й от нощното шкафче.

- Оливър те търси !? – не си спомням да ми е разказвала за човек на име Оливър. Но най – много ме изненада реакцията. Тя моментално стана и грабна телефона от ръцете ми. Отдалечи се от мен и единственото нещо , което виждах бе лицето й. За части от секундата лицето й придоби сериозно изражение.

..........................

Няколко часа по – късно:

Стоях в коридора пред болничната стая , а миризмата на дезинфектант дразнеше обонянието ми. Какво нещо е животът. До преди 12 часа целувах кожата на Бела и наблюдавах как тя настръхва при всеки мой допир, а сега я чаках да излезе от стаята на майка й. Неведението ме убиваше , не знаех в какво състояние ще излезе от там. Мразех факта ,че не можех да помогна на момичето , което обичам. Да , наистина обичам...и не , не е от онзи тип обичане ,което трае няколко дни. Това е истинско...От къде знам ли ... то не се знае...Усеща се.

.........................

Гледната точка на Бела:

- Защо по дяволите не ми каза , че си се влошила ? – стоях пред болничното легло , неспособна да се доближа максимално близо до майка си . Мозъкът ми не можеше да осмисли случващото се. Оглеждах всички апарати към които беше включена , но и те не можеха да отговорят на купищата въпроси ,изникващи в главата ми .