Recovery

Част 32

Един месец по - късно.

Дългоочакваният ден настъпи преди цели девет часа , а аз дори не се вълнувах за това. Още щом очите ми се отвориха , в главата ми се бе забила една единствена мисъл - Дали щях да получа последната четвърта картичка , прикачена към последният пищен букет от рози и простичкото изречение : Честити 18 - ти Рожден Ден ! . С допълнение към това P.S. All the love Xxxx. Въпреки , че дадох всичко от себе си ,не успях да разбера , кой стой зад всичко това.

Бях будна от около час и половина , а единственото нещо което все още не бях направила , бе само да се нахраня като хората . Предпочетох да закуся навън , защото нямах желанието да готвя. За последен път огледах стаята с надеждата , че не съм забравила нещо. Свалих раницата от гърба си , отворих ципа на големия джоб и прегледах съдържанието й. Е , явно всичко е тук ! Настаних я отново на гърба си и се насочих към вратата на стаята си. Затворих внимателно вратата след себе си и тръгнах към стълбите , когато усетих задният ми джоб да вибрира. Простенах недоволно и взех телефона в ръце. Страхотно ! „Любящият" ми баща звъни .

-Какво искаш ? - моментално го атакувах с въпроси. Всъщност си бе само един въпрос.

-Дъще ела до кабинета ми ! - намислил е нещо ! От къде разбрах ли ? Първо - гласът му трепереше и второ - никога не ме е наричал дъще , освен ако не е напушен , пиян или ако не крой нещо.

-Окей ! - след изказването си му затворих и върнах телефона на предишното му място. Насочих се към стълбите с надеждата , майте да са сгрешили календара си с няколко години и края на света да е днес.

...................................................

Щом вратите на асансьора се отвориха , пред мен моментално се появи русата глава на Найл. За този един месец с него се сприятелихме доста. Почти всяка вечер с него си говорехме по Skype , а и от време на време Луи и Лиам се включваха в разговорите ни. И , не ! Не харесвам Найл , по онзи начин !

-Ти не трябваше ли да си в ЛА ? - бяха ми нужни само няколко секунди , за да се доближа до него.

-Бела ! - щом ме видя , той се хвърли върху мен и ме прегърна. Тази руса глава била силна.

-Ще ме задушиш . - след изказването ми , Найл се отдели от мен и ми се усмихна.

-Какво е чувството , да си на 18 ? - значи чувствам се с една година по - стара и с един метър по - близо до гроба.