Безцелното взиране към тавана комбинирано с вибрацията на телефона ми ме връщаха отново към разпаленият разговор между Хари и мен. Той беше шибано прав , всички факти водеха до това негово изказване. Ударих се мислено по главата за да спра да мисля за тази тъпа случка.Насочих погледа си към телефона , забелязвайки как след всяко не отговорено обаждане на Сам , получавах по едно ново съобщение или от Лиам или от Найл. Любопитството ми натделя и просто го взех в ръце , отваряйки новопостъпилото съобщение от Лиам:
Всички се притесняваме за теб , особено Сам. Поне ми пиши , че си добре.
Засмях се гръмогласно след поредния виц , който трябва да се включи в списъка за голямото призвание ,,Виц на века ".Били се притеснявали за мен..опа грешка БИЛ СЕ ПРИТЕСНЯВАЛ ЗА МЕН. Колко долнопробно и вулгарно ми звучи.Ако си мисли , че ще му отговоря ужасно се лъже. Спокойно изключих телефона си и го сложих върху нощното шкафче , сега вече спокойствието ми преобладаваше и не след дълго започнах да се унасям.
.....................................................................
Събудих се от ужасният тропащ звук идващ от входната врата. Тромаво станах от леглото , изпсувайки няколко пъти наум и с походка като на пингвин се насочих към дразнителя. След доста благословии и малко препъвания стигнах до вратата , която всеки момент щеше да падне от блъскане по нея. Побързах да отворя преди да са ми останали само изкривените ръждясали метални панти от нея. Отваряйки вратата пред мен се извиси грамадната фигура на Хълк.
-В момента колко пръста виждаш ? – вдигнах ръката си колкото се може по – високо , за да я забележи.
-Ъмм..пет пръста ! – Хълк ми отговаря все едно го питам колко е корен квадратен от 187763.
-Не си сляп като къртица , би трябвало да си забелязал звънеца. – с пръст посочих звънеца , подсигурявайки се , че поне ще проследи движението ми.
-Има звънец ! – няма да коментирам. Положението е трагикомично.
-Както й да е! Какво искаш ? – кръстосах ръце пред гръдният си кош , в очакване да чуя какво иска Хълк. Да не е дошъл да ме предложи да участвам в Отмъстителите?! Бела днес си във форма.
-Господин Коуел ме изпрати да Ви наглеждам. – колко загрижен баща имам , че даже ми изпраща бавачка , но не коя да е бавачка , а самият Хълк.
YOU ARE READING
Recovery
FanfictionНе вярвам в любовта , та камоли в клишираните двойки ходещи из улиците на Лондон хванати за ръце.Животът за мен е поредния евтин филм на ужасите, който е на последно място във всички класации. Научих се да не вярвам на никого, да не очаквам помощ от...