Recovery

Част 12

Реших да паркирам колата си малко по - далеч от паркинга на училището , защото не исках да привличам вниманието на всички и последвалите тъпи въпроси. При тази мисъл в главата ми се появи изказването на Рапунцел ,което ме накара да се засмея и можех да предположа , че ако можех да се видя отстрани би трябвало да изглеждам нелепо. След като заключих колата се запътих към училище , докато пътувах на сам забелязах ,че отивам само за последните два часа. Тъкмо когато краката ми престъпиха прага на сградата осъзнах , че закъснявам за час по Химия. Нямах време да мина през шкафчето , затова се отправих направо към лабораторията подготвяйки се психически за поредният час изминал в спорене с госпожа Кръмпс.След няколко минутно бавно вървене се намирах пред вратата на кабинета и побързах да вляза , преди някой от заместник директорите да ме види.

- Нова ли сте в това училище ? - госпожа Кръмпс бе от тези учители която биха умрели в час пред учениците си , вместо да се радват на оставащите им години живот.

- Не госпожо Кръмпс . - след изказването ми тя се доближи до мен , буквално на няма и един сантиметър от лицето ми.

- Оо.. радвам се да ви видя Бела . - а аз не се радвам да видя когото й да е от вас , досадни хора. Игнорирах я и се настаних на единственото свободно място , до едно непознато момиче.

- Здрасти аз съм Бела ! - беше крайно време да взема да се запозная с новата част от старият ми клас.

- Здравей ! Ти не си ли онова момиче което удари Чарли ? - не предполагах , че ще се помни , но все пак това се случи вчера.

- Да ! - опитах се сдържа смеха си от вчерашната физиономия на Сам , когато връхлетя в стаята на директора.

- Аз съм Рори ! - можех да кажа , че това момиче не е от тук. Нямаше превзетия английски акцент нито тъпите маниери.

- Ти не си от Англия ? - колко тъп въпрос от моя страна , но нали все пак имам част от ДНК-то на Сам. Тъпите въпроси са заложени в мен .

- Толкова много ли си личи ? Опитвам се да си придам британски акцент но не се получава. - вълна от притеснение я бе заляла , а това можеше да се осети от километри .

- Какво толкова ? Бъди себе си . - за части от секундата се замислих върху това което собствената ми уста изрече, но отново се върнах в реалността.