Recovery

Част 23

Няколко дни по - късно:

Както винаги закъснявах сериозно за първият си час , без значение кой ден от седмицата е. Но този път бе различно , защото имах физика , а все още не бях се запознала с учителя ми. Въпреки всички отрицателни черти на поредният скучен ден в училище , днес бе петък , а точно този факт повлияваше положително върху не доброто ми настроение. Колкото и да се опитвах да вървя колкото се може по - бързо , краката ми отказваха да ускорят движението си.

-Извинявам се за закъснението ! - енергично влетях в стаята , при което отново всички погледи се забиха в мен.

-Та кой е четвърти номер ? - ама , че този човек чак сега е почнал да проверява.

-Аз ! - заех спокойно единственото празно място , което както винаги се оказва на първия чин срещу учителите.

-А вие е сте ?

-Бела Томпсън ! - поставих безшумно раницата си на закачалката на чина.

-А кой номер сте ? - той сериозно ли !?

-Четвърти !

-Тогава как се казвате ? - заобиколена съм от идиоти.

-Бела Томпсън ! - леко извиках името си , при което той сбърчи нос.

-Добре ! А кой номер сте ? - мислено забих главата на учителя ми по физика върху бюрото му.

-Казвам се Бела Томпсън и съм четвърти номер. Що за некадърни учители назначават в тази уж ,, частна " гимназия. - след изказването ми всички ахнаха , което бе знак , че следва нещо лошо.

-На дъската ! - казано честно дъската започна да ми липсва. Последният път когато ме изкараха отпред бе вчера. И така нека да ви спести как учителя ми по физика си мислеше , че цял час ме измъчваше за оценката която знаех , че ще получа още щом започна да ме изпитва.

.............................................................

След още два скучни и изморителни часа , бе време за голямото междучасие. Нямаше да изкарам останалите четири часа , защото започна сериозно да ми се гади. Спокойно се насочих към шкафчето си , взимайки от него няколко тетрадки и учебника ми по химия. Щом взех всичко необходимо се насочих към паркинга на гимназията , оглеждайки се внимателно къде съм паркирала. Бяха ми нужни няколко минути , за да разпозная джипа на Сам. След което бавно се настаних на шофьорското място , оставяйки раницата до мен. Не ми беше добре , затова предпочетох да карам внимателно.