Recovery

Част 14

Не знам в колко съм заспала , нито колко време съм спала , но имах чувството , че съм проспала по - голямата част от деня. Едно ми беше ясно , че на училище няма да се ходи по простата причина , че имах нужда от физическа , но най - вече психическа почивка. Нямах сили да се занимавам отново с буквално неграмотните и вдетинени учители , а още повече отново да имам честа да си бъбря с плешивият ми директор. Първото нещо което направих когато си отворих очите бе да потърся телефона си. След краткото разследване което проведох най - накрая го намерих и вече лежеше в ръката ми. Отключвайки екрана забелязах две съобщения , които за мое ‚,щастие '' се оказаха от Сам. И за пореден път денят ми започна с краката нагоре. Нямах друг избор и просто ги отворих:

1.Къщата е на твое разположение , което значи , че няма никой. Не се опитвай да се изнасяш , предупредил съм охраната. Дано не заваря къщата полу изгорена.

2.Забравих да ти кажа , че съм ти оставил пари на плота в кухнята но ако не ти стигнат вземи кредитната карта. Предполагам , че няма да ходиш на училище и щом се събудиш ми се обади. С обич татко !

С обич татко ! Ама той наистина се филмира , трябваше да основе школа по актьорско майсторство а не музикална компания. Не ставали малко нахален , че да иска да му се обаждам ? Е това няма как да стане , просто не е познал. Няма да стане! Сигурна съм , че Сам ще се обади защото няма издържи да не се вкара в бащинската роля. Колко обича да се прави на добро татенце пред всички . Тях може да заблуждава колкото си иска но мен не може. Чувството ми за глад се засили и колкото се може по - скоро трябваше да сляза и да закуся.

..............................................................................

По време на закуска или по точно обяд ме връхлетя страхотната идея да потърся в интернет боксов клуб. Точно боксът ме вкара във формата в която съм в момента , но до някаква степен самата тренировка ме отдалечаваше от реалността и ме успокояваше. Колкото й странно да звучи този силов мъжки спорт ме успокояваше! Искаше ми да намеря клуб който е колкото се може по - близо до апартамента , а не до къщата на Сам.

Страница след страница и абсолютно нищо. Затворих лаптопа и отново се проснах на леглото забивайки поглед в тавана. Ако не си намеря скоро място където да прекарвам повече време и което да ме разсейва , ще трябва да ходя на училище всеки ден. Щом в главата ми се появи думата училище се сетих за новият боксов клуб който забелязах когато се прибирах след първият ми учебен ден. Моментално се изправих от леглото , потърсих раницата си и не след дълго се насочих към гардероба си. Бях скрила много добре боксовите си ръкавици , защото някой хора обичат да ровят в нещата ми. Грабнах ги , взех една широка черна тениска и сиво спортно долнище. Вече бях готова , но единственото нещо което започна да ме притеснява е дали ще ми направят проблем да тренирам там.