Recovery

Част 27

Ситуацията си беше доста неловка , а колкото и да исках да прекратя това , не можех. Допирът му сякаш блокира тялото ми и единственото нещо , което можех да сторя е да отместя погледа си от лицето му.

- Прочете ли съобщението ? – поклатих глава положително или поне така мисля. Гласът ми ми липсваше , дори вече забравих как звуча. Всъщност не! Нали си говоря мислено със себе си.

- Отговори ми ! – топлите му пръсти докоснаха челюстта ми , а лекия му натиск който положи върху нея , ни върна в първоначалната позиция. Очите ни отново се засякоха.

- Защо мълчиш ? – погледа ми се насочи върху розовите му устни , които имах честа да усетя върху моите. Мислено си забих шамар , осъзнавайки какво бях казала току – що. Обърнах погледа си към телефона , набирайки това което исках да му кажа , но не можех.

- Нямам глас ! – той прочете съобщението на глас. Защо по дяволите го прави....все пак знам какво съм му написала... НЕ Е НУЖНО.

- Оу! – отново прекарах пръстите си по екрана , но този път ми отне доста повече време от преди.

- Защо дойде да ме вземеш ? Имаш ли нещо общо с разговорът между директорката и „ асистентът „ на Сю ? – защо по дяволите отново чете на глас ?

- Все пак ще мога да ти говоря, без да ме прекъсваш. Защото нали знаеш , нямаш глас . – той се засмя на собственото си изказване , а аз просто стоях и го гледах лошо.

- Явно шегата не беше уместна. Предполагам , че ще ми стигне пътят до къщата на Сам , за да ти обясня всичко. – докато ми обясняваше всичко това Сю върна колата отново в движение.

- Трябва да благодариш на Найл ,че вдигна телефона на Сам навреме и измисли набързо историята , че е асистент на Сам , обясни за състоянието ти и помоли за бъдеща евентуална срещата , която за жалост ще се проведе. Любопитството ме изгаряше от вътре , за да разбера и твоята версия за инцидента по Химия и за държанието ти към учителя по Физика , но за жалост ти не можеш да говориш , а и аз карам. – щом Сю приключи , насочи погледа си към мен за части от секундата.

- Всички разбрахме от Найл как си включила противопожарната аларма. Не искам и да си помислям , на какво още си способна. – о , повярвай ми , не искаш и да разбираш. Това не е нищо интересно. След информацията , която получих , настъпи гробна тишина. Единствените звуци в купето на колата идваха от двигателя , а понякога и звука на клаксона се включваше , като допълнение към автомобилната симфония.