Recovery

Част 41

-Какво има ? – гласът на Стайлс ме изкара от  поредната ми мислена дилема. Как по дяволите трябваше да се разправям с него ?  Не можех да намеря видима причина за анонимните му картички .
-Нищо ! – продължих да ровичкам с вилицата си закуската , която не бях докоснала от както сервитьора я донесе.
-Погледни ме в очите .  – вдигнах погледа си към него и щом очите ни се засякоха , по цялото ми тяло се разнесе ток. Мразех въздействието му , върху тялото ми. Той ме побърква.
-Защо не искаш да ми кажеш какво ти има ? – очният ми контакт с Хари , караше тялото ми да се гърчи. Моментално го прекъснах и погледнах към чинията си. Само така можех да спра агонията в тялото си.
-Защото ми няма нищо . – гласът ми бе толкова тих , че дори се замислих дали изобщо ме чу.

-Бел преди не можех да ти затворя устата , а сега насила те карам да ми отговориш. Само не ми излизай с номера , че трябва да забравим за това което се случи снощи . – цвета на очите му моментално се промени , очите му потъмняха , не от ярост , а от страх , а гласът му се пречупи в края на изречението. Сякаш се страхуваше от нещо ? От някого ?
-А може би ще бъде най – добре за нас. – наистина ли го смятах за правилно !?
-За теб явно да , но не и за мен. – той се изправи от мястото си видимо раздразнен от думите ми.
-Седни си на мястото . – Стайлс ме послуша и се настани , така че отново да бъде срещу мен.
-Защо реши , че трябва да ми изпращаш цветя анонимно ? – гласът ми бе сериозен и студен , но въпреки това не бях способна да го погледна в очите.
-От къде разбра ? – не се сдържах и го погледнах отново. Лицето му бе пребледняло. Извадих бележката му от джоба на якето си , разгънах я и я поставих пред него. С пръст посочих простото изречение , което се съдържаше във всяка негова картичка.
-Защо не ми каза , че са от теб  ? – спомних си за гривната от Tiffany , която получих за рождения си ден .
-Защото ти имаше лошо мнение за мен . – очите му придобиха нормалния си цвят - нечовешки зелени .
-Не че в момента нямам . – позволих си да се усмихна , забравяйки за яда си който бях събрала. И пак ти се размина Стайлс.
-И от какво е породено лошото ти мнение за мен ? – Стайлс вече бе напълно спокоен , защото си позволи да се засмее.
-От къде ли да започна ? – наистина се чудех от къде да започна. Още в мига щом се запознахме , войната помежду ми започна , без дори да се замислим.
-От началото. – той сложи ръката си върху моята ,след което започна да разтрива кокалчета ми с дългите си пръсти.
-Няма да ми бъде достатъчна дори и една година , за да изредя всичко. – и моментално гласът ми стана сериозен , при мисълта за арогантното му държание.
-Тогава само най  - фрапиращите ми издънки.  – той спокойно се облегна назад , сякаш се подготвяше за доста дълъг разговор.
-Когато почти не ме удари заради фалшивата статия в която бе замесена Тейлър.Предполага се , че точно ти си свикнал с фалшивите статии по твой адрес.  Удара ти в стената , когато Блейк се опита да ти промие мозъка и го постигна. И на последно място , ти постоянно се заяждаше с мен във всеки удобен за теб момент. – изказването ми бе пропито със злоба ...гняв... !? Дори сама не можех да различа собствените си емоции.
-Тогава не те познавах изобщо.От къде можех да бъда сигурен , че не си го направила само за да бъдеш известна. – не можах да се сдържа и от устните ми се изтръгна бурен ироничен смях.
-Ако исках да бъда „ известна "  щях да направя всичко възможно в моментa да бъдем заобиколени от папараци , които да разпространят  „ връзката ни „. Нали знаеш , че " известните „ , са просто обикновени хора като останалите 7 милиарда на планетата ?  – о, колко обичам въздушните кавички.
-Защо Коуел не ни запозна по – рано ? - спокойния му глас сякаш ме размекна.
-Какво искаш да кажеш с това ? - бях видимо объркана от изказването му .
-Не важно какво искам да кажа , а какъв ще бъде отговора ти на въпроса ми . – странното му държание ме обърка още повече.
-Допускаш ме до себе си само защото съм финансово стабилен ? – той да не се опитва да ме нарече златотърсачка ?
-Ако беше така , щях да съм омъжена за Мелхиор и да чакам дете от него . А и този разговор нямаше да се състой.– гласът ми бе сериозен и пропит с раздразнение. Как изобщо може да си помисли , че мога да излизам с някой само заради парите му.
-Дълъг и изчерпателен отговор , въпреки че и едно НЕ щеше да ми свърши работа .
-Защо се заяждаш с мен ? – самото му присъствие излъчваше раздразнение и може би капка гняв.
-Мога да питам същото и теб ? – мразех моментите като този , когато настроенията му се меняха .
-Нямам сили да се карам с теб сега! – отказах се да се занимавам с него и се заех да унищожа закуската в чинията ми. Ето такива моменти с него ме изчеждаха. Бързата смяна на настроението му ме изтощаваше до краен предел.
-Извинявай ! Знам , че се държа като задник . – оставих вилицата в чинията си и го погледнах . Лицето му бе спокойно , очите му също.
-Не знам дали ще мога да свикна с биполярността ти ? Понякога си толкова влудяващ.- не бях в настроение да подбирам думите си , само за да не нараня егото му.
-Знам ! Какво ще кажеш да сменим темата на разговора , преди да сме се скарали отново и по - сериозно? – кимнах му в отговор и отново се заех с палачинките си с кленов сироп.
-Каква е историята на татуировката ти ? – очите му трепкаха нетърпеливо , а в съзнанието ми изплуваха няколко момента от снощи.
-Няма такава . – продължих да поглъщам големи хапки от закускана.
-Всяка татуировка е направена с някакъв замисъл ?
-Това е просто една обикновена татуировка.  Прост начин да се опълча на статуквото. – отговора ми не го удовлетвори.
-Кажи ми тогава защо я направи ? Какво означава котвата ?
-Дядо ми бе морски пехотинец и той имаше подобна котва , но на ръката си . – думите ми го заинтригуваха .
-А какво е значението на цифрите върху нея ?- Стайлс започна да навлиза в дълбоки води , без дори да го осъзнава.
-Това са цифрите от опознавателния медальон който е носил на всяка негова мисия . – пазих този медальон по – добре й от очите си. Това бе последната вещ , която получих от него.
-Извинявай , ако те разстроих с въпросите си. – близостта ми с него ме променяше , караше ме да му показвам какъв човек съм всъщност. Колко слаба и ранима съм в действителност.
- Той бе единственият човек на който му пукаше за мен . - не можех да продължа да се храня. Сякаш нещо ме душеше и храната която поемах , оставяше болезнени следи след себе си.
- И на мен ми пука за теб. Знам , че не ми вярваш , но ще ти го докажа. Обещавам ти. - сякаш за част от секундата думите му ме плениха и му повярвах.

...............
Пет дни по - късно :

Както всеки път щом не исках да слушам дългите проповеди на учителите , така и сега мозъкът ми бе изключил , още щом дребният леприкон започна с поредния си урок по Физика. Съзнанието ми бе заето с нещо друго .....или по точно с някой друг. Стайлс ми липсваше , а бяхме разделени само от няколко часа. Малкият ни престой заедно в Залцбург ни сближи до такава степен , че единственият период в който не сме заедно не бе по - голям от шест часа. Избутах мислите за Хари в най - далечния ъгъл на съзнанието си и точно в този момент вратата на стаята се отвори. През нея влетя портиера на училището , който носеше букет с бели рози.
- Тук ли е Бела Томпсън ? - тези негови думи накараха , всички в стаята да ме погледнат.
- Тук съм . - станах от мястото си и се насочих към портиера , без дори да обръщам внимание на втренчените в мен погледи.
- Госпожице Томпсън цялото училище разбра , че имате таен обожател. Ще ви помоля да му кажете да спре да прекъсва часовете ми. - злият леприкон разля отровните си думи върху мен.
- Вие сам казахте , че той е таен. А , как мога да говоря с човек , чието име не знам.- изказването ми го накара да замълчи поне за малко.
- Благодаря ви !- поех цветята от ръцете на портиера и се насочих към чина си.
- Госпожице Томпсън върнете се и оставете цветята на бюрото ми. Ще си ги получите в края на часа. - открих картичката към букета , скрих я в джоба на якето си и оставих букета където ми бе казано.
- Дайте ми и картичката . Спокойно няма да я чета. - идваше ми да избия самодоволната усмивка от лицето му. Направих това , което ми се каза и се насочих към чина си.  Щом се настаних на мястото си  , очите ми моментано се забиха върху картичката. Сърцето ми спря когато леприкона взе картичката в ръце.

Дано новата част да ви е харесала.... Ако искате може да коментирате...