Пулсът ми моментално се ускори, а дишането ми се учести.
- Да ! От плът и кръв! - като допълнение към изказването си , от другата страна на линията се чу лекият му смях. Нямах и ни най малка представа как трябва да продължа разговора си с него . Това негово ненадейно позвъняване ме удари с мокър парцал директно в лицето.
- Какво правиш ? - за втори път благодаря на Бог , че Стайлс проговори преди мен.
- Разучавам тавана на стаята си ! - страхотно Бела , друго не можа ли да измислиш !? Звучиш като пенсионирана стара мома , която скоро ще бъде изяден от собствените си котки.
- Коледа е ! Защо не си при Сам и останалите ? - ако продължава с въпросите , без да се замисля ще затворя и ще си изключа телефона , но преди това като допълнение ще блокирам номера му.
- Току що зададе най – тъпият въпрос досега. – гласът ми бе пропит с раздразнение и нищо друго.
- Явно съм сгрешил , че ти се обадих. - колко бързо си променя настроението това същество.
- Явно , да ! – след изказването си , просто му затворих и оставих телефона върху корема си , забивайки поглед отново към тавана . Тишината отново бе нарушена от звука на телефона ми.
- Случайно този път да не обърка номера ? – много добре знаех кой е , но не знаех , защо ми се обажда отново.
- Не ! Искам да ти се извиня ! – гласът му този път бе спокоен и тих. Започвам да обмислям , версията , че е пиян или нарушен.. Не...Той не пуши..
- Какво направи със истинският Стайлс ? – въпреки , че не го виждах пред себе си , усещах как лека усмивка се бе оформила на лицето му.
- Постарах се да не го видиш повече. – какъв ли щеше да бъде света без Сю !? Едно по – добро място за живеене.
- Току – що направи света едно по – хубаво място. Населението на земята ти е много благодарно. – бях сигурна , че ще се засегне от думите ми.
- Имаш странно чувство за хумор ! – може да е „ странно" , но поне имам такова.
- Не е странно ! Просто ти не го разбираш. – опитах се да се подготвя психически за последвалият отговор , колко е възможно за тези десет секунди с който разполагах
YOU ARE READING
Recovery
FanfictionНе вярвам в любовта , та камоли в клишираните двойки ходещи из улиците на Лондон хванати за ръце.Животът за мен е поредния евтин филм на ужасите, който е на последно място във всички класации. Научих се да не вярвам на никого, да не очаквам помощ от...