Recovery

Част 45

- Знаеш колко мразя да летя в бизнес класа ? – мразех когато Мелхиор или баща му  харчеха безразборно пари , заради мен или нещо свързано с мен.
-Само тук имаше свободни места . – завъртях очи на опита му да ме излъже.
-Да бе повярвах ти ! – вървях плътно зад Криста по малкото коридорче на самолета.
-Ще ми благодариш щом кацнем в Дубай . – игнорирах тъпата му усмивка и продължих да вървя .
-Ти наистина искаш да ме убиеш . – изведнъж Криста спря и пред нас се появи поредната клонирана стюардеса. Тези момичета ми изглеждаха напълно еднакви . Докато внимателно ни показваше пасажерските ни места , започнах леко да се треса от притеснение. Не се притеснявах толкова от полета , колкото от факта , че ще видя Хари.
-Ако беше така аз и Криста нямаше да сме тук в момента. – гласът на Мелхиор си навлече вниманието ми.
-Ааа ! – дори не вложих капка мисъл за да разбера това , което ми бе казал преди малко , по простата причини , че не го слушах особено.
-Мразя когато мозъкът ти изключва. – нямах достатъчно сили , за да се карам с Мелхиор точно сега и то в самолета .
-Какво казахте на Коуел , докато аз си приготвях багажа ?- пукаше ли ми дали Коуел знае !? Може би , ДА!
-Че ще празнуваме дипломирането ти . – спокойният глас на Криста се разнесе във въздуха. 
-Не сте му казали , че ще пътуваме за Дубай нали ? – знаех си ! Ще е най - добре да не се прибирам в Лондон близките няколко месеца.
-Не е нужно. Вече си голям човек и можеш да правиш каквото си искаш. – хладнокръвието й понякога можеше да ме убие.
-Да бе . Стига да не включва едно от протежетата на баща ми . Тогава и света ще ми си се стори малък. - добре де , малко прекалих.
-Просто се успокой , затвори очи и поспи малко . Чака ни дълъг полет . – думите на Криста сякаш ме успокоиха и послушах съвета й .

........................................................................................
Погледа ми бе заключен върху изящният мраморен под , които красеше фоайето на префърцунения хотел в които Мелхиор бе резервирал стай. Гласовете на Мелхиор и Криста се смесваха с гласа на рецепционистката , чиито английски бе по – добър и от моя.
-Бела ! – познат плътен глас с ирландски акцент прекъсна вниманието ми от пода.
-Здрасти ! – пред очите ми се появи стройната фигура на Найл . Най – интересното бе , че той не изглеждаше учуден да мен види .Мелхиор и Криста имат пръст в това , каквото й да е.
-Какво правиш тук ?  - не можех да разбера държанието му. Сякаш знаеше , че ще дойда , но е длъжен да се прави на леко разсеян , така че да не разбера. И все пак не съм толкова глупава.
-Тук сме за да празнуваме дипломирането на Бела . – Криста се присъедини към монолога на Найл . Можех да се обзаложа , че тя се присъедини към разговора ни , за да не може Найл да си изпее всичко.
-Защо не ми каза ? Това е страхотно.  – веселият му тон беше толкова изкуствен , колкото русата му коса. Искаше ми се да се развикам и да разбера какво става тук , но умората от полета ме побъркваше. Трудно е да те мързи.
-Защото с теб отдавна не сме говорили . – от доста време нямах честа да слушам как Найл се оплаква от факта , че скоро няма да намери сродната си душа.
-Това е така. Какво ще правите довечера ?- Найл нервно прехвърляше погледа си между мен , Криста и Мелхиор.
-Всъщност ние вече си имаме планове. -  след изказването си Мелхиор си лепна една изкуствена усмивка.
-И какви са  плановете , че на мен не ми е ..- звукът от отварянето на вратите на асансьора ме накараха да прекратя изказването си. Пред погледа ми се появи изящното тяло на Стайлс ,при вида на това ангелско творение сърцето ми забърза ритъма си. Чуваш ли се изобщо какво говориш БЕЛА !?  По дяволите ако бях планирала това да се случи , нямаше да стане точно по този начин.
-На къде си тръгнал с този сак ?-  гласът на Найл огласи фоайето на хотела , привличайки вниманието на Стайлс към нас. За части от секундата тялото му се дотътри до нас.
-Не е важно . – очите на Стайлс невярващо ме огледаха , но щом усети , че ситуацията става доста неловка , премести погледа си към Мелхиор.
-Кога пристигнахте ? – този път Хари си позволи да задържи погледа си върху мен , сякаш другите не съществуваха.
-Преди малко . – гласът ми бе изгубил всякаква увереност.  Реакцията му бе точно обратната на тази , която си представях ,но може би и хората които ни заобикаляха променяха нещата.
-Окей ! – разстоянието помежду ни , ме убиваше . Просто исках да го докосна , нищо друго . Само едно леко докосване.
-Колкото й да ни е хубаво да си висим тук , се налага да се приготвим за довечера. – Криста развали неловката тишина , която се бе заселила помежду ни.
-Какво ще има довечера ? – моят глас и този на Хари се синхронизираха ,  в един прост въпрос.
-Нищо ! А сега , всеки по стайте . – Криста ме хвана за ръката и ме помъкна към асансьора , без да ме остави да се сбогува с Найл и Хари. Мелхиор ни следваше с багажа като послушно кученце . Нямах сили да погледна Стайлс в очите , защото знаех , че ми е бесен.
Още със затварянето на вратите на асансьора , телефона  се намираше в ръцете ми.  Знаех , че ще бъде нужно да давам писмени обяснения на Стайлс защо съм тук . Вибрацията на телефона  потвърди теорията ми.