Recovery

Част 28

Празната , но същевременно пукаща се по шевовете с бактерии чакалня ме депресираше. Мразех да чакам където и да е , но най – много мразех да чакам пред кабинета на „ готиният '' ми лекар. Въпреки крехката си четиридесет годишна възраст , този си позволяваше да флиртува дори и с едвам движещите се пенсионерки. Недоволна въздишка излезе от устата ми . Бях толкова отегчена , до такава степен , че реших да вляза в сайта на гимназията. Не след дълго по екрана на телефона ми , изскочиха лозунгите с петицията за моето отстраняване. Но най – голяма впечатление ми направи видеото , което бе прибавено към петицията като допълнение.Вълна от любопитство заля тялото ми , затова бързо си сложих слушалките. , настанявайки се удобно и наслаждавайки се на „ прекрасния '' клип. Кадрите и фактите , които уж трябваше да са реални ме шокираха. Идеята на Декстър да ме премахне от тази снобска общност ме шокира. Не ме разбирайте погрешно , исках да се махна от там , но не очаквах „ най – добрият ми приятел '' от детство да се обърне срещу мен. Реших да прекратя този фарс , затова свалих слушалките си , заключих телефона и отново насочих погледа си към потният мъж срещу мен , чиято усмивка бе замръзнала на лицето му.

.................................................................

Щом прегледът ми при „ готиният" лекар свърши се насочих към Syco  , поради простата причина , че баща ми имал страхотна новина за мен. Пътят ми до компанията продължи по – дълго от преди , като се има в предвид спирането ми за храна и честите почивки. Напоследък съм извън форма. Стъклената сграда злокобно се извисяваше сред останалите , сякаш доминираше над всички останали. Единствено колата на Декстър контрастираше на сивия фон. И точно в този момент ме осени една идея , една доста добра идея. Колкото се може по – бързо се доближих до колата , клекнах до едната предна гума и развих капачката която предпазваше вентила на гумата от изпускането на въздух. Изкарах ключовете си , избирайки ключ за къщата на Сам. Прекарах го върху отвора , а след това мое действие гумата започна да спада. Повторих същото действие и с останалите три гуми , но нямаше да оставя нещата така. Изправих се , след което се насочих към капака на колата. Надрасках с ключа си върху капака му среден пръст и завърших със следните думи : „ От Бела ! С много любов !'' . Пристъпих няколко крачки назад , оглеждайки творението си което може да замести дори Мона Лиза. Пикасо би ми завидял. Самодоволна усмивка се появи на лицето ми и вече спокойно можех да се насоча към кабинета на Сам. Щом прекрачих лобито на компанията се насочих директно към асансьора. Качвайки се в него , в главата ми се появи въпроса : Защо алармата на колата не се включи ? Е , явно имам късмет. Пътят ми с асансьора не продължи много , което си бе странно . Последният път в който се возех в този асансьор , той се тътреше цяла вечност , все едно ме водеше към смъртното ми наказание. Звукът от отварящите се врати ме изкараха от мислите ми и с бързи крачки се насочих към кабинета на Сам. Буквално влетях вътре , навличайки си погледите на всички.