Recovery

Част 47

- Здрасти Бела ! - той бе свел виновно глава надолу.

- Какво искаш ? - не ми беше до него в момента. Исках само малко спокойствие , далече от всичко и всички. Толкова много ли искам ?

- Знам , че реагирах бурно и изкарах теб виновна , без дори да има за какво , но.. - той спря. Очите му се засякоха с моите.

- Но...! - подканих го да продължи.

- Исках да се прибера в Лондон и да прекарам малко време с теб , а сега трябва да се промъквам в 2 през нощта , за да мога да те видя. - това оправдание може би щеше да мине , ако не се беше напил и не бе изпратил онези съобщения.

- Ако си мислиш , че след тази малка реч която ми спретна , не ти се сърдя. Е , много се лъжеш. - докато обмислях следващото си действие , чух шум от коридора и моментално издърпах Стайлс в стаята си , след което заключих вратата.

- Дано никой да не те е видял .. - лутах се из стаята , докато Хари стоеше спокойно.

- Искам да ти дам нещо . - несигурността в гласа му , навлече вниманието ми. Огледах го от горе до долу и чак сега забелязах , колко е нервен всъщност.

- Окей . - не бях в състояние да разговарям с него , та камоли да се караме. Ръцете му трепереха докато ми подаваше старателно опакована кутия.

- Обещай ми , че няма да ме игнорираш , без значението , какво ще се случи . - не разбирах държанието му .

- Обещавам ! - изказването ми сякаш го успокой и не след дълго Хари излезе от стаята ми. Какво се криеше под тази опаковка , което да изкара Стайлс извън нерви. Исках ли да разбера какво има вътре ? Разбира се , че да . Не изпитвах страх , а по - скоро притеснение.

Внимателно премахнах опаковъчната хартия и това което видях ме разсмя. Държах в ръцете си изящно украсена и ръчно направена кутия с бонбони , върху която бе изписано : Винаги помни , че живота е като кутия с шоколадови бонбони. Никога не знаеш какъв точно , ще ти се падне.

Повдигнах капа на кутията , а върху шоколадовите бонбони спокойно си почиваше сив плик. Тази малка подробност до някъде оправдаваше действията му . По тялото ми пропълзяха тръпки , когато докоснах хартията. Сега бе мой ред , да се държа истерично . Погледа ми се заключи върху старателно изписаните думи.

Когато те видях за първи път не предполагах , че ще бъдеш нещото , без което не мога.... Срещата ни бе непредвидима , но остави върху душата ми толкова много следи. Все още помня шоколадово-кафявите ти очи и онази странна физиономия , когато ме видя в къщата на баща си. От този ден на татък се опитвах да бъда колко се може повече време около теб , без значение какво ми коства. Не разбирах отношенията ти с Мелхиор , въпреки че той ме убеждаваше , че няма нищо между вас , аз пак изпитвах леки нотки на ревност. Опитвам се да не мисля за теб , но всичко което ме заобикаля ми напомня на теб. Никога не съм изпитвал страх ... страх от отхвърляне...страх от собствените си чувства. Знам , рано е да говоря за чувствата си към теб , но те вече са факт .Така , че с ръка на сърцето мога да ти заявя ,че... Те Обичам ...Обичам всичко в теб , дори моментите , когато искаш да ме оставиш без наследници, обичам те дори когато се опитваш да ми се сърдиш , обичам ....тялото ти и как то перфектно се допълва с моето . Искам да помислиш ... върху всичко това ...Не пръбързвай с действията си.