02.01.2015.
- Блейк какво се опитваш да направиш ? - от както дойдохме в Залцбург , държанието му ме дразнеше .
- Искам да те прегърна ! - в близките пет минути , това може би бе осемнадесетият му опит да се доближи до мен. Въпреки че скоро не си бе удрял главата , нямаше логична причина за действията му.
- Точно сега не ми е до твоя изблик на емоции ! - думите ми видимо разстроиха Блейк , но не бях в настроение за лиготите му.
- Значи може да се натискаш с онова подобие на травестит , но когато аз искам да те прегърна ти се дърпаш .- да не би току - що да нарече Стайлс травестит !? Само аз МОГА да го наричам така.
- Да не си в цикъл ? - от доста дълго време на бях виждала Блейк да се държи по този начин. В близките няколко секунди не получих никакъв отговор , но след краткото мълчание от негова страна последва нещо неочаквано. Без да се усетя устните му се намира върху моите , но щом той се да опита да оближе устните ми го избутах от себе си .
- Ти да не се побърка. По дяволите та ти си ми приятел . - изтрих устните си с опакото на ръката си , продължавайки да осмислям това което се случи преди малко.
- Нищо не ни пречи да сме приятели с привилегии. - не можех да повярвам на ушите си. Това да не е скрита камера.
- Ако не си спомняш , ти беше този който дойде при мен и ми каза , че между нас нищо няма да се получи. Ти завинаги ще си останеш мой приятел и нищо повече. - не можех да си представя бъдещето си с Блейк. Та ние не си отиваме.
- Това беше преди повече от две години , а и бяхме деца. - след изказването си , той започна да се доближава до мен.
- Ако се доближиш още малко до мен , ще те ударя. - нищо не ми пречеше да го ударя , и без това с виковете си бяхме събрали всички погледи на стоящите същества в лобито на хотела.
- И двамата знаем , че не си способна на това ! - той отново си позволи да се доближи до мен , а при това негово действие аз механично замахнах удряйки го право в лицето.
- Счупи ми носа кучко . - в момента в който Блейк замахна да ме удари , удар не последва. Моментално отворих очи , виждайки как Стайлс бе хванал ръката на Блейк. По дяволите , ТОЙ какво прави тук!?
- Лекето което се опита да я удари , сега я защитава. - Блейк се откопчи от хватката на Стайлс , след което застана срещу него.
YOU ARE READING
Recovery
FanfictionНе вярвам в любовта , та камоли в клишираните двойки ходещи из улиците на Лондон хванати за ръце.Животът за мен е поредния евтин филм на ужасите, който е на последно място във всички класации. Научих се да не вярвам на никого, да не очаквам помощ от...