Recovery

Част 13

А дъхът му затопли лицето ми. Импулси на енергия достигнаха до мозъкът ми карайки ме да се върна в реалността.

- При мен тези номера не минават ! - премахнах топлата му ръка от коляното ми , което ме накара да съжаля , че не сложих нещо по - дълго и топло.

- Сигурна ли си ? - все още тялото му бе близко до моето , а погледа му шареше из тялото ми.

- Даже съм убедена. - погледа ми се заключи върху лицето му , но звукът от каната ме накара да обърна погледа си към нея. Размърдах се малко върху плота , което породи отдалечаването на Хари от мен. Ръцете ми се подпряха на плота и не след дълго краката ми направиха контакт с пода. Завъртях се на пръсти , обръщайки се към каната изсипвайки топлата течност в чашата . Водата моментално се оцвети и вече можех да се върна обратно в стаята ми.

- Къде отиваш ? - обърнах се към него виждайки как отново се бе върнал към първоначалното си занимание.

- В стаята ми . - ама как мразя когато не си стой на трите букви. Не можели просто да се кача горе без никакви странични занимания и да си изгледам филма на спокойствие.

- Ще останеш ли да ми правиш компания? - вместо да скъсява разстоянието помежду ни , не можели просто да стой и да си хапва бананчетата.

- Ако се отдалечих от мен. - самодоволна усмивка се появи на лицето му от видимото ми съпротивление. Бях наясно какво точно мисли в момента , но и аз знам какво да направя.

- Защо ? Да не би да те разсейвам ? - прекрачи границата Сю , тотално о я прекрачи. Протегнах ръката си назад докосвайки студеният метал , който моментално разпознах.

- По - добре се отдръпни , иначе буквално мога да те оставя без наследници , без дори да ми мигне окото. Ножицата без проблем разфасова омар така ,че няма да се затрудни с малкият ти приятел. - бях насочила домакинската ножица към панталоните му , който поне покриваха долната част от тялото му.

- Добре ! - вдигна ръцете си във въздуха в знак , че се предава и се отдалечи колкото се може по - далеч от мен.

- Добро момче ! - използвах собствените му думи срещу самият него. Взех чашата чай в ръце и се насочих към стълбите. Всеки път когато се изправя пред тези стълби тялото ми настръхва , което ме караше да вярвам , че тези стълби са обладани. Изкачвайки бавно дяволските стълби , усещах нечие присъствие зад себе си.