- Ъх..пак ли ти ? - беше лепнал най - фалшивата усмивка която бях виждал през целият си живот.
- И аз се радвам да те видя Сю ! - казвайки го иронично .
- Как ме нарече ? - оглеждайки ме .
- Да си чул ! - след което се огледах за Сам , но без успех. Нечия ръка ме задърпа на някъде , карайки ме да се обърна забелязвайки Лиам.
- На къде ме замъкна ? - получих само лека усмивка от него. Нямах намерение да се съпротивлявам , защото бях останала без сила още от сутрешният спор и ми дойде малко в повече случката в училище. Той отпусна хватката си около ръката ми докато не стигнахме до една голяма зала в която се намираха останалите момчета заедно с други хора , но без Сю.
- Нека да ви представя Бела ! - гласът му звучеше толкова радостен, което породи въпросителен поглед от моя страна.
- Това ли е дъщерята на Сам? - просто кимнах на една жена която , беше облечена в доста къса и прилепнала пола .
- Баща ти ми е говорил много за теб ! - тя реши да се доближи до мен , подавайки ръката си към мен.
- Съмнявам се ! - след което се запътих към мястото на което стоеше Луи. Това мое действие го накара да се отдръпне от мен малко , карайки ме да се засмея.Взех телефона си опитвайки се да не обръщам внимание на разговорите , при който главната тема бях аз и държанието ми. Пръстите ми се плъзгаха по екрана карайки текста който четях да се променя толкова бързо , но движението което се засили около мен ме накара да вдигна погледа си нагоре.
- Елинор ми разкара ,че не си толкова..ъмм.- реших да го прекъсна.
- Лоша! - лека усмивка се появи на лицето ми .
- Ако може да се каже така! - нервна усмивка се образува на лицето му.
- Къде е тя? - отново телефонът ми бе в ръцете , но само за да го заключа.
- На нещо като репетиции. Защо се държиш така ? - гласът му сега звучеше по - уверен и сериозен.
- Държа се така както другите се държат с мен ! - тонът ми беше спокоен , кого залъгвам бях на път да се развикам и то без причина.
- Страшен отговор ! - изричайки го потупвайки облегалка за лакти (тези хора нямат ли си други начини да си показват нервите).
- Нали! Защо се учуди за годините ми? - и да се чудиш какво да питаш.
- Защото не ми изглеждаш на по - малко от 18 годишна. - и една голяма въздишка се изплъзна от устата ми.
YOU ARE READING
Recovery
FanfictionНе вярвам в любовта , та камоли в клишираните двойки ходещи из улиците на Лондон хванати за ръце.Животът за мен е поредния евтин филм на ужасите, който е на последно място във всички класации. Научих се да не вярвам на никого, да не очаквам помощ от...