Момичетата бяха останали да спят тук , а за момчета и Сам немога да кажа това , защото се прибраха доста пияни някъде към четири сутринта. От къде разбрах ли ? От това , че те не спряха да викат и да се смеят и ме събудиха , след което аз неможах да заспя повече . Точно три часа се въртях в голямото легло , но без успех да заспя и просто реших да започна да се приготвям за училище. Този път реших да наблегна на клин , кецове , тениска и любимото ми кожено яке. Преди да се преоблека влязох в банята за да си измия зъбите и лицето , никога не обичах да нося грим без повод което ми спестяваше доста време , и просто вързах косата си на опашка. Бяха ми нужни само пет минути за да сваля и да навлека избраните от мен дрехи , след което взех раницата , телефона си и най вече слушалките си (неможех да живея без музика ). Колко мразя тези стълби , който ме караха да изглеждам толкова тромава , но скоро бях в кухнята. Кухнята беше единственото място от цялата къща което познавах толкова добре . Оставих слушалките си на барплота който бе в цвят слонова кост и се дотътрих до шкафовете с надеждата да намеря Milka , но някакъв шмун ме накара да се обърна към барплота. Чифт нечий задник се бе настанил на мястото на което по -рано оставих слушалките си , което ме вбеси но реших да не го показвам.
- Ще може ли да ми дадеш слушалките из под атрибута ти? - фигурата се обърна и видях непознато момичешко лице. Тя явно ме бе послушала , като изключим факта , че не благоволи да стане а просто издърпа слушалките , късайки една от жичките водещи към жака.
- Май ги развалих без да искам ! - каква мазна физиономия има само.
- Толкова ли те мързеше да станеш от тях ? - извиквайки го .
- Ако може да не викаш , главата ме боли от снощи . - няма как да стане ,ти ми развали слушалките и очаквай после да се държа нормално.
- Просто трябваше да си вдигнеш големия задник от плота . - всеки момент щях да и се нахвърля , но Лиам и къдравата Сю се намесиха .
- Спокойно , това са само едни слушалки . - Сю (Хари ) се обади с дрезгавия си глас.
- Млъкни ! И кой подяволите те пусна тук? - погледнах към Лиам , но той посочи с пръст Сю.
- Аз! Защо имали проблем ? - и пита дали има проблем?Сю започваш да ме дразниш ужасно много.
- Случайно това не е публичен дом , а и предполагам , че щом си такава голяма звезда си имаш собствен дом ? - наблегнах на думата звезда поставайки й въздушни кавички.
YOU ARE READING
Recovery
FanfictionНе вярвам в любовта , та камоли в клишираните двойки ходещи из улиците на Лондон хванати за ръце.Животът за мен е поредния евтин филм на ужасите, който е на последно място във всички класации. Научих се да не вярвам на никого, да не очаквам помощ от...