Три седмици по - късно:
-За малко да убиеш момчето . – веселият глас на Бела се разнесе из въздуха. Не разбираше ревността на Стайлс и то точно от момчето , което продаваше сувенири.
- Защо го защитаваш ? – все още той беше бесен на гръцкия Адонис , които се опитваше най – нахално да сваля Бела пред него. Какво безочие само!
-Не го защитавам . Стана ми смешно . Ти щеше да го обезглавиш само , защото ми направи подарък .- тя продължаваше да се кикоти .
-А сега ми се смееш . Просто прекрасно. – лицето на Стайлс се зачерви още повече , щом Бела го видя реши , че е трябва да спре и да го успокой . Тя понечи да каже нещо, но Хари я изпревари.
-Нали знаеш , че лак за нокти и дамско бельо се свалят най – лесно с алкохол. – Бела се направи , че не чу изказването му .
Двамата продължиха да вървят по калдъръмите улички , между малките бели сгради които ги заобикаляха. Всеки нормален човек може да забележи блясъка в очите му , докато гледаше как Бела си избира сувенири и реакцията ,която направи щом видя че продавача я сваля. Изражението му показваше , че я обича. Видимо те се различаваха. Не изглеждаха като двойка , която би могла да се задържи на едно място , без да се избият взаимно. Но , напротив ! Те си приличаха . Деляха една съдба ...деляха една любов , ако това което изпитваха помежду си можеше да се нарече така. Имаха толкова общи черти , които ги привличаха все повече и повече един към друг.Той обичаше държанието й , сякаш имаше нужда от нея. Сякаш тя беше неговият въздух , без които не може. Бела го откъсваше от реалността. В нейните очи , той не беше онзи Хари Стайлс ,в които мениджърите го превърнаха само за да забавлява публиката. Пред нея той беше друг човек , беше себе си . За части от секундата се отнесе ...някъде далеч в мислите си. Замисли се , колко странна и луда е Бела. Тя имаше мнение за всичко и никога не го натрапваше. Знаеше какво иска и не чакаше никой да и го даде наготово , а си го взимаше сама. Понякога бе сериозна ,а понякога приличаше на малко беззащитно дете ,което се бе загубило . Носеше увереността си с достойнство , без да изглежда като самовлюбен човек. Бела бе критичен човек , но само към себе си. Даваше всичко за приятелите си , дори ако това и коства живота. В това на пръв погледа малко и невинно тяло се криеше огромно количество тротил , които при всяко малко отклонение можеше да се взриви и да причини щети , които не можеха да се поправят. Бедствие , което той искаше да предотврати , показвайки и колко я обича. За пръв път чувствата , които той имаше към нея бяха чисти и искрени.
YOU ARE READING
Recovery
FanfictionНе вярвам в любовта , та камоли в клишираните двойки ходещи из улиците на Лондон хванати за ръце.Животът за мен е поредния евтин филм на ужасите, който е на последно място във всички класации. Научих се да не вярвам на никого, да не очаквам помощ от...