Път Към Истината

Глава 4

Новата глава е вече качена! Надявам се, да ви хареса. Ще се радвам да оставите по един коментар или гласуване, ще значи много за мен. Очаквайте следващата глава съвсем скоро! Мисля, че това беше така че....
Приятно четене! ❤️

Демира 

- Твой ред е. - любопитен глас прекъсна упражнението ни за днес, от което нямаше как да не се разсмея.

С Нели днес решихме да отидем в тяхната градина, защото времето беше хубаво и защото меката трева беше за предпочитане отколкото мраморните плочки в къщата. Друга причина беше, че не исках да ни наблюдават особено да я окуражават на всеки пет минути.

- За какво? 

- Не е справедливо само аз да говоря, разкажи нещо. Такова каквото вече не си казала на леля ми.

Нели ме очудваше с всеки изминал ден. През първите дни се държеше студено въпреки нашето стопяване на ледовете, когато леля й ме запозна. Личеше си, че въпреки крехката си възраст, трудно се доверяваше на някого. Казвам го, защото отидох първия ден с мисълта, че всичко ще мине гладко, но стана точно обратното. Мълчанието беше нашата пречка, защото упоритостта и ината ги имаше, но в крайна сметка намерих нашето спасително въже. Споделянето на каквото и да е я караше да се вълнува толкова, че да не обръща внимание на упражненията. В очите й се четеше носталгията за, обикновения и пълен с трудности, тинейджърски живот. Доколкото разбрах посещаваше училище, но след инцидента никой не говорил с нея. Може би затова тя беше щастлива в началото, че имаше някой друг който може да я изслуша, някой извън окръга от леля й и брат й. 

- Животът ми не е толкова интересен колкото го мислиш.

- Поне не си прикрепена към инвалидна количка. - насочи погледа си към нея с отвращение и ненавист.

- Знаеш, че не е вярно. Само ума ти те кара да си уязвим към тази количка. Тялото ти може да понесе нормални действия като ходенето. Ти си тази, която трябва да разреши новото начало да настъпи.

- Това не отговаря на въпроса ми.

Поредната крачка, за която не й достигаше дъха, но въпреки това не я спря от първоначалното й любопитство. Щях да й дам нещо, за което да се задържи. Поне докато почивката ни свърши. Цяла сутрин правихме упражнения за разтягане, а след тях се съсредоточихме върху баланса. Но тя не издържа и се опита да направи няколко последователни крачки, от което видимо се измори. Нормално, отвърнах й, тялото й не е било натоварвано от седмици. Откакто решила да се бори, или както тя ми разказа, откакто брат й спрял почивката. Дръпнал й една дълга реч как това не е сестра му, която той познава, как сестра му е щастливка че се е отървала лесно спрямо регистрираните случай и това което я накарало да промени всичко е разочарованието което видяла в очите му.